Анатомични аномалии и измервания от терена
Детайлният преглед на останките от Малоляховския мамут разкрива неподозирани функционални характеристики на този вид. Хоботът с дължина 170 сантиметра завършва с специфични кожни израстъци, лишени от козина. За защита от измръзване по време на хранене, животното е разполагало с кожно-мускулни гънки в основата на хобота, действащи като изолационен маншон.
Анализът на денталните пластове и калциевата плътност в бивните позволява на учените да разчетат физиологичния стрес. Намаляването на калциевите нива в бивника на Малоляховския мамут потвърждава девет последователни бременности, всяка с продължителност близо две години, последвана от тригодишна лактация. Единият от тези цикли показва рязко прекъсване – ясен белег за загуба на малкото в суровите условия на плейстоценската степ.
По-ранните хипотези от края на миналия век, поддържани от основателя на Музея на мамута Пьотр Лазарев и японски изследователски екипи, предвиждаха използването на замразена сперма за изкуствено осеменяване на индийска слоница. Годините издирване из ледниците обаче доказаха, че мъжките репродуктивни клетки деградират бързо след смъртта и липсата на криопротектори води до пълно унищожаване на ДНК структурата в тях.
Днешната територия на Якутия и Беринговия проток някога е била част от непрекъсната сухоземна маса с нива на световния океан със 100 метра по-ниски от днешните. Превръщането на богатите степни затревени площи в съвременна кисела тундра в края на плейстоцена е основният фактологичен причинител за изчезването на мегафауната – хранителната база просто е изчезнала. Всеки опит за връщането на тези животни днес се сблъсква не с липса на желание, а с физиката на генома и променената геология на севера.
