Хронология на бюджета: От 1% от БВП до извънредни фондове
За да се разбере същността на спора, трябва да се проследи логиката на многогодишните финансови рамки през последните две десетилетия:
- Рамка 2007–2013 г.: Общият обем е фиксиран на около 994 милиарда евро (по цени от 2004 г.), което представляваше приблизително 1.12% от брутния национален доход (БНД) на ЕС.
- Рамка 2014–2020 г.: Настъпва съкращение под натиска на Великобритания (тогава членка), Германия и Нидерландия — таванът за поети задължения е свален на 960 милиарда евро (около 1.00% от БНД).
- Рамка 2021–2027 г.: Основният бюджет е определен на 1.074 трилиона евро, но към него извънредно се добави инструментът NextGenerationEU на стойност 750 милиарда евро, финансиран чрез съвместен облигационен дълг.
- Предложение за 2028–2034 г.: Комисията се опитва да превърне извънредно високото ниво на разходи от периода на пандемията в новата постоянна референтна база от 2 трилиона евро.
Този механизъм на постепенно увеличаване разкрива системното разминаване между Брюксел и нетните платци. Докато за Комисията всеки следващ бюджет трябва да надгражда предходния, за Берлин, Хаага и Копенхаген финансовата рамка е въпрос на твърд лимит.
Новите приоритети: Пренасочване от кохезия към отбрана и миграция
Позицията на петте държави съдържа ясен призив за преструктуриране на разходните пера. Вместо трупане на нови бюджетни линии, се настоява за вземане на решения чрез пренасочване на средства към отбрана, сигурност, конкурентоспособност, иновации и управление на миграцията.
Това означава потенциално орязване на двата основни стълба, които исторически формират над 60% от бюджета на ЕС — Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионния фонд.
Според източници от дипломатическите среди, преориентирането към военни обществени поръчки, въоръжение и охрана на външните граници ще се извърши за сметка на регионалното развитие в Източна и Южна Европа. Според анализатори това поставя държави като България, Румъния и Гърция в неизгодна позиция. Тези страни разчитат на кохезионните фондове за публични инвестиции и инфраструктура.
Когато финансирането за инфраструктура се замени с бюджет за превъоръжаване, ресурсът се насочва предимно към държави с развита военна промишленост — Германия, Франция и Швеция. Така субсидиите за по-изостаналите региони на практика се превръщат в държавни поръчки за западноевропейския отбранителен сектор.
Процедурен механизъм и правото на вето
Приемането на Многогодишната финансова рамка не е обикновена гласувателна процедура. Съгласно член 312 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), Регламентът за МФР се приема от Съвета на ЕС с пълно единодушие след получаване на съгласието на Европейския парламент.
Тази процедура дава право на вето на всяка една държава членка.
+-------------------------------------------------------------------------+
| ПРОЦЕДУРА ПО ПРИЕМАНЕ НА МФР (ЧЛ. 312 ДФЕС) |
+-------------------------------------------------------------------------+
[ Предложение на ЕК ] --> [ Съгласие на ЕП ] --> [ Съвет на ЕС ]
(Единодушие)
|
v
Всяка държава има
право на ВЕТО
Това правило за пълно съгласие определя и тактиката на „петорката“. Чрез публикуването на общо писмо или становище на ранен етап от преговорите, тези държави заявяват блокова позиция. Тъй като Германия и Нидерландия са сред най-големите нетни донори в бюджета, заплахата им да блокират решението има сериозна тежест.
Очаква се преговорите да продължат с години, с интензивни нощни заседания в Брюксел, като крайният проект ще бъде значително изменен спрямо първоначалните параметри на Комисията.
