Атомният фактор и газът: Границите на компромиса
Въпросът е доколко Будапеща може да си позволи тази игра.
Проектът за разширяването на АЕЦ „Пакш II“ с два реактора VVER-1200 по линия на „Росатом“ продължава да бъде от жизненоважно значение за унгарския енергиен баланс. Доставките на природен газ по „Балкански поток“ (продължението на „Турски поток“) и по южния клон на петролопровода „Дружба“ осигуряват функционирането на унгарската индустрия.
Правителството на Мадяр направи одит на тези търговски договори веднага след поемането на властта. Изводите показаха, че цените и условията са изключително изгодни за унгарската хазна.
И тук изскача основното разминаване. Унгария се опитва да предложи на Европейската комисия дипломатически жестове, като същевременно запазва търговските си отношения с Русия. Твърди се, че Брюксел настоява за пълно скъсване на енергийните връзки — нещо, което унгарската икономика трудно би понесла без преки щети върху БВП.
Унгарският национален стил: Търговци, а не идеолози
За да се разбере унгарското поведение, трябва да се отчете историческият контекст. В Унгария външната политика рядко е била подчинена на чиста идеология. Унгарският политически елит — независимо дали е представляван от Виктор Орбан, или от Петер Мадяр — вижда държавата през призмата на прагматичния национален интерес.
Ако Полша или балтийските държави разглеждат конфретацията с Русия като екзистенциална мисия, то за Унгария това е въпрос на калкулация.
От друга страна, Русия също промени подхода си към Европа. Москва престана да разчита на „партньорство“ и премина към сух прагматизъм. Руският отговор вероятно няма да засегне съвместните икономически проекти, стига Будапеща да не престъпи червените линии в енергетиката.
Ако Мадяр реши да отиде по-далеч под натиска на Брюксел и посегне на газовите доставки или на „Пакш II“, Унгария сама ще плати цената. И в Будапеща знаят това много добре.
