Казват, че изкуството на изпълнителя- музикант само в много редки случаи можело да се откъсне от предопределените му от самата природа посреднически сфери и да се издигне до първичното авторско творчество. Затова раждането на такива творци е винаги радостно, знаменателно събитие. Тъкмо те, със своя истински вдъхновен труд, формират законите на творческия живот. Музикант от такъв тип беше и Святослав Рихтер / 1915- 1997/. Тези, които са били близо до него, твърдят, че винаги е бил погълнат от дълбокото течение на образите на всяка творба, до която се е докоснал.
Святослав Теофилович Рихтер е роден под знака на Риби, на 20 март 1915 година в Житомир,Украйна, в руско- немско семейство, но израства в космополитната Одеса. Първите уроци по музика получава от баща си - пианист, органист и педагог. От 1933 до 1936 младият Рихтер работи като корепетитор в Одеската опера и мечтае да кариерата на оперен диригент / по- късно ще вземе за жена певица, прекрасната камерна изпълнителка Нина Дорлиак/, но през средата на 1937 съвсем неочаквано се явява на приемните изпити в клавирния отдел на Московската консерватория и веднага е приет в класа на Хенрих Нейгауз. Срещата със знаменития пианист и педагог предопределя пътя му в изкуството. В Москва той учи с цяла група талантливи млади студенти - повечето стават европейски знаменитости, тогава се появава цяло поколение от бъдещи велики музиканти! - сред тях е и блестящият Емил Гилелс. През 1940 година - 25- годишният пианист изнася със сензационен успех първия си солов концерт в Голямата зала на Консерваторията, за да се утвърди само за няколко сезона сред водещите руски инструменталисти, а от началото на петдесетте години на миналия век, след поредица блестящи гастроли в чужбина, и сред първите музиканти на нашето време. Разбира се, пътят му, особено в съветско време, не е съвсем лек - през 50-те и 60- те години той много трудно излизаше в чужбина и Госконцерт от Москва вземаше голямата част от хонорарите му - страната беше все още затворена система, дори и за своите знаменити артисти!
Като повечето гении в музиката, Святослав Рихтер стига до голямото майсторство още в началото на кариерата си. Някога великият испански поет Лорка , който бе и прекрасен музикант, писа, че за да проникнеш в света на Музиката, трябва да притежаваш «силно въображение», за да преодолееш трудностите на нейната техника, «стигнеш до фантазията и страстта у нея». Да, Рихтер стигна до фантазията и страстта в това невероятно изкуство и получи от световната критика званието «Пианистът на планетата»!
Рихтер концертира активно повече от четири десетилетия. За това време той подготви и представи един огромен клавирен репертоар от всички стилове и епохи. И повечето от изпълненията му бяха определени от критиката като ненадминати, фантастични, еталонни. Когато свиреше Рихтер, възникваше усещането за истината ,за това което се случва и което е изрезено чрез езика на музиката. Неговите интерпретации на концертите на Григ и Шуман, на Брамс, Шопен и Чайковски, на сонатите на Шуберт и Бетовен, на пиеси от Дебюси, Рахманинов, Скрябин, Равел, Берг, Хиндемит и Шостакович поразяваха с дълбочината и мащабността си. За щастие дискографията му е огромна и в това може да се убеди всеки слушател днес. Прав е критикът Яков Милщейн като каза:” Никаква похвала няма да ни се стори достатъчна, когато оценяваме изпълнение на Светослав Теофилович. Всичко тук поразява: и дълбочината на мисълта, и чистотата и неподправеността на чувствата, и приказното му, бих казал, фантастично майсторство. И няма да бъде преувеличено, ако кажем, че свиренето на този човек стига отвъд пределите на възможното, на достоверното...”
И един личен спомен:
Наистина, трудно може да се добави нещо към тези думи. Добре си спомням последният му, трети концерт в моя роден град, Русе / след гостуванията му през 1958 и 1976 г./ в Дома на културата / Филхармонията/. Останах в предното фоайе, за да го видя когато влиза - знаех, че обикновено идва в последния момент, малко преди началото. С устремена, гъвкава стъпка той мина през двете фоайета на партера. Зави наляво. Прекоси тесния коридор зад сцената и се появи от лявата врата. Бавно, вече целият потопен в музиката, той мина пред очите на препълнената зала / бяха сложени столове за публиката дори на самата сцена!/. Приближи се до блестящия черен “Стейнуей”, поклони се и седна. Виждах добре ръцете и лицето му. Рихтер беше монументален, почти неподвижен, но колко бе свободен и сякаш безплътен. Постепенно музиката го обви в някаква незрима пелена, която бавно се разпростря над цялата притихнала, затаила дъх, зала.
Увлечени от тази магия, всички ние сякаш се устремихме към Безкрайността, в която нямаше нищо друго освен Музика...
П.П.
Може би малцина знаят, че през 1952 година Святослав Рихтер, вече признат млад талант, се изяви и като...артист в игралното кино. Във филма на режисьора Григорий Александров „ Композиторът Глинка”, той изпълни ролята на Франц Лист в епизод, представящ гастрол на великия унгарски пианист и композитор в Санкт Петербург.
Рихтер в ролята на Лист във филма „Композиторът Глинка” / 1952/
