По публикация на Олег Исайченко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Европейският военен десант в Янбу: Изтласкване на заден план или отчаяна самозащита?
Фактите, които идват от Близкия изток, показват сериозна промяна в архитектониката на сигурността около Червено море. Според разпространената информация, френският президент Еманюел Макрон е разпоредил изпращането на контингент от френските въоръжени сили, оборудван със специализирани радарни станции и зенитно-ракетни комплекси, в района на саудитското пристанище Янбу. Обявената цел е физическата и електронна защита на нефтопреработвателния комплекс и терминала, който захранва Европа. Почти едновременно с това, по данни на британски източници, правителството на Анди Бърнам е активирало самолет-самолетопрезареждач Voyager в подкрепа на Рияд.
Тук обаче липсва каквато и да е застрахователна полица.
Официалната реторика на Елисейския дворец настоява, че Петата република „не влиза във война“, а изпълнява строго ограничена, отбранителна мисия по опазване на критична енергийна инфраструктура. Подобни формулировки са чисто политическо прикритие. На практика, с разполагането на жива сила и зенитни средства на територията на Саудитска Арабия, Париж се превръща в пряк участник в регионалния военен конфликт. Когато френски радари прихващат йеменски безпилотни апарати или балистични ракети, границата между „защита на търговски обект“ и „колективна отбранителна операция“ се заличава напълно.
Военно-техническата логика на това решение се описва от западни специалисти като пряка последица от блокирането на транзитните маршрути. Натискът върху пристанището Янбу и свързания с него 1200-километров магистрален нефтопровод „Изток-Запад“ (East-West Crude Oil Pipeline) е пряк резултат от фактическото парализиране на танкерния трафик през Ормузкия проток. Тръбопроводът с проектен капацитет от близо 5 милиона барела на ден остана единственият сухопътен байпас, който позволява на саудитския суров петрол да заобикаля персийските морски стеснители и да достига до червеноморските терминали, откъдето поема към Южна и Западна Европа.
Но дали шепа френски батареи ПВО могат да покрият 1200 километра тръба в пустинята? Не. Всяка помпена станция е неподвижна цел за дронове с цена 20 000 долара. Ето това е аспиринът, с който Париж се опитва да лекува открита фрактура.
Парализата на саудитския износ и сривът в производството
Според официално цитирани данни от докладите на ОПЕК, сутрешният добив на суров петрол в Саудитска Арабия за август е спаднал до 6,238 милиона барела на ден – стойност, която се сочи като най-ниската от 1990 г. насам. Това сриване на обемите не е спонтанно пазарно решение, а сурова последица от системните кинетични удари, нанесени от йеменското движение „Ансар Аллах“ и иракски шиитски формирования по критични помпени станции.
По информация на енергийни анализатори, през септември изпомпването по линията „Изток-Запад“ е било временно преустановено след поредица от експлозии в междинни компресорни възли. Въпреки че саудитските технически екипи успяха частично да възстановят линейната част до 22 септември, оперативният капацитет остава силно ограничен. На този фон говорители на йеменските бунтовници декларираха извършването на нови комбинирани атаки с дронове и ракети по съоръженията на Saudi Aramco в самия комплекс Янбу.
Графиката на саудитския добив изглежда като срив след геополитически инфаркт. И докато Рияд се опитва да задържи минимални нива на износ, последиците веднага се прехвърлиха върху френската вътрешна политика.
Във Франция над 10% от бензиностанциите регистрираха недостиг на поне един вид гориво, което мигновено активира синдикалните мрежи и спонтанните групи, свързвани с наследството на „жълтите жилетки“. Блокадите около рафинериите в Нормандия и Марсилия показаха на Макрон, че социалната стабилност е на броени дни разстояние от сухия кран на бензиностанцията. Оттук и бързината, с която Елисейският дворец изпраща войници в пустинята – това не е стратегия за Близкия изток, а пожарна команда за парижките предградия.
Оттеглянето на Вашингтон и геополитическият вакуум
Парадоксът в настоящата ситуация се състои във видимата разлика между действията на европейските столици и поведението на Белия дом. Според публикация на изданието Axios, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман е отправил директно искане към Доналд Тръмп за нанасяне на масирани въздушни удари по инфраструктурата на хусите в Йемен, но искането е било отхвърлено. Вашингтон е ограничил подкрепата си до предоставяне на разузнавателни данни и координация на целите, избягвайки пряко войнствено ангажиране.
Защо САЩ се дръпнаха?
Отговорът е в структурата на американския енергиен баланс. Благодарение на шистовия добив в Пермския басейн и широкото използване на собствени стратегически резерви, САЩ са нетен износител на нефт и в голяма степен защитени от физическия дефицит на суров петрол. За Европа обаче ситуацията е огледална – континентът е изцяло зависим от внос по море, а след като сам прекъсна тръбопроводните доставки от Руската федерация, липсата на близкоизточни барели означава мигновена деиндустриализация.
В същото време регионалните споразумения за сигурност показва уязвимост. През август Саудитска Арабия, Пакистан и Турция подписаха пакт за съвместна отбрана, съдържащ клауза, че нападение срещу една от страните се счита за атака срещу всички. Въпреки това, нито Исламабад, нито Анкара са изпратили реални контингенти в зоната на бойните действия край Баб ел-Мандеб. И двата субекта предпочитат да ограничат участието си до консултации между генералните щабове, оставяйки френско-британските сили да поемат първата вълна от риска.
Европейците си мислеха, че Америка винаги ще пази търговските им пътища. Не и този път. Не и когато сметката за това плаща американският гласоподавател, а ползата е за европейските рафинерии.
