По публикация на Антон Евстратов. Редакционна разработка, анализ и дополнитен контекст: Поглед.инфо.
Оръжието като валута: Индийската сглобка за израелските противоракетни щитове
Финансовите рамки на последната оръжейна сделка между индийската държавна компания Bharat Electronics Limited (BEL) и израелския концерн Elbit Systems показват ясна индустриална схема. Твърди се, че договореността за производство на критични компоненти за системата Directed Infrared Countermeasures (DIRCM) е част от общ пакет поръчки на стойност около 270 милиона долара, обявен през есента на 2026 г. Технологичната специфика тук обаче е по-важна от сумата. Индийската страна няма да сглобява готови комплекси, а ще произвежда отделни оптично-електронни възли и лазерни модули, които впоследствие ще се транспортират в Израел за окончателно интегриране в бойната платформа.
DIRCM е критична технология – тя използва насочен инфрачервен лъч за заслепяване на търсачите на ракети от типа „земя-въздух“ (MANPADS), предпазвайки както военно-транспортни, така и правителствени летателни апарати.
+-----------------------------------------------------------------------+
| СХЕМА НА ПРОМИШЛЕНИЯ ТРАНЗИТ BEL – ELBIT SYSTEMS |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Индийски заводи (BEL) ---> Израелски заводи (Elbit) |
| * Производство на възли * Интеграция на лазерния модул |
| * Оптично-електронни блокове * Тестване и краен монтаж |
| * Локализация по "Make in India" * Доставка за краен клиент |
+-----------------------------------------------------------------------+
Този производствен модел отговаря на вътрешнополитическия маркер "Make in India", наложен от правителството в Ню Делхи. Но възниква логичният въпрос: защо индийската държава поема такъв политически риск точно в момент, когато Близкият изток е блокиран от военната ескалация между Тел Авив и Техеран? Ислямската република Иран с десетилетия беше ключовият доставчик на суров петрол за индийските рафинерии и основен партньор в пристанищния проект „Чабахар“. По изчисления на индийски икономически наблюдатели, Ню Делхи се опитва да запази техническо оборудване, без да поема пряка ангажираност към военните операции на израелските ВВС.
Историята на сътрудничеството между двете държави стъпва върху конкретни арсенали. От години Индия разчита на израелските безпилотни апарати Heron и Searcher за мониторинг на спорната граница с Китай в Ладак, както и на ракетите за ПВО Barak-8 и стрелковото оръжие Negev. През февруари 2026 г. в Йерусалим бе потвърдено подписването на 16 нови меморандума за разбирателство, включващи създаването на съвместен аграрен център за капково напояване и оранжерийни технологии.
Икономически коридори през барутен погреб: Проектът IMEC срещу реалността
Паралелно с отбраната върви финансово-логистичното обвързване. Търговските разплащания в индийски рупии през State Bank of India бяха официално стартирани в началото на 2026 г., за да се намали експозицията спрямо американския долар. Тези транзакции обаче остават с ограничен обем поради високата конвертируема диспропорция между двете валути.
По-голямата заложба е геоикономическа. Става дума за коридора Индия–Близък изток–Европа (IMEC), замислен като алтернатива на китайския „Един пояс, един път“. Форматът I2U2 (Индия, Израел, ОАЕ, САЩ) трябваше да бъде икономическият двигател на този маршрут.
[Индия (Мумбай)]
|
v (Морски маршрут)
[ОАЕ (Дубай)]
|
v (Железопътна мрежа през пустинята)
[Саудитска Арабия]
|
v
[Йордания]
|
v
[Израел (Хайфа)]
|
v (Морски път през Средиземно море)
[Европа (Пирея / Триест)]
Конфликтите в региона обаче превърнаха тази логистична чертежна дъска в проект с висок риск. По информация на дипломатически източници, презентирана от израелския посланик в Баку Ронен Краус през септември 2026 г., Тел Авив търси опит от Азербайджан за проучване на Транскаспийския международен транспортен маршрут („Средния коридор“).
Това създава куриозна ситуация. Азербайджан е стратегически съюзник на Турция и Пакистан – държави, които са в открита вражда съответно с Израел и Индия. Въпреки това Тел Авив купува азербайджански петрол през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и доставя оръжие на Баку, докато Ню Делхи въоръжава Армения. Външнополитическата стратегия тук не се движи от идеология, а от хладен, прагматичен баланс.
