Самоинфликтираният капан: Наказателният кодекс на европейската енергетика
Нека бъдем прецизни в диагнозата. Настоящата енергийна криза в Западна Европа не започна в пустините на Йемен и не беше създадена от йеменските бунтовници. Тя е пряка последица от последователните санкционни пакети, приети от Европейската комисия срещу руския енергиен сектор.
Търговските потоци на петрол и газ се изграждаха в продължение на половин век. В тази архитектура руският тръбопроводен транзит изпълняваше ролята на системен котва-балансьор: евтин, базисен и независещ от геополитическите кризи в Ормузкия проток или Суецкия канал. Когато Брюксел реши административно да забрани вноса на руски суров петрол и да въведе вторични ограничения за петролни продукти, произведени от руска суровина в трети страни (като Индия или Турция), той изкуствено сви списъка на възможните си доставчици.
Ето къде се затваря капанът:
- Забрана за руски суровини: Брюксел прекъсна най-краткия и стабилен сухопътен път за суровини през Източна Европа.
- Пренасочване към Близкия изток: Брюксел увеличи близо два пъти зависимостта си от танкерните доставки през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб.
- Военна уязвимост: Сега, когато Червено море е зона на активен конфликт, Европа няма алтернативен тръбопровод, към който да се превключи.
- Финансов шок: Застраховките за карго в района на Персийския залив скочиха неколкократно, а цената на крайния продукт на европейските бензиностанции удари рекордни стойности.
Европейските политици сами разглобиха собствената си сигурност, а сега се чудят защо френските зенитчици в Янбу не могат да запечатат цената на бензина.
Защо френското ПВО няма да промени уравнението? Защото съвременните асиметрични оръжия – балистичните ракети с малък обсег и евтините баражиращи муниции – превъзхождат класическите системи за противовъздушна отбрана по параметъра „цена-удар“. Една ракета-прихващач за система Aster-30 струва над 2 милиона евро. Дронът, срещу който се изстрелва, струва няколко хиляди евро. Тази математика унищожава защитника бързо и безвъзвратно.
Военен ангажимент без изход: Легитимността на целите
С изпращането на редовни войски и радари, Франция навлиза в правна и оперативна сива зона. Подобно на ситуацията в Източна Европа, където западен специализиран персонал участва в поддръжката и насочването на сложни оръжейни системи, сухопътните единици в Саудитска Арабия се превръщат в законен обект на задействане от страна на „Ансар Аллах“.
Според изявления на военни наблюдатели, йеменските бунтовници вече притежават разузнавателни възможности за засичане на радиоелектронните емисии на европейските радарни системи. Ако френски военни загинат при удар срещу помпена станция край Янбу, Макрон ще трябва да обяснява пред Националното събрание защо френски войници умират в саудитската пустиня заради нефтопровод, който захранва частни рафинерии.
А какво прави Лондон? Изпращането на танкер Voyager за зареждане във въздуха показва, че британските кралски военновъздушни сили възнамеряват да провеждат дълги патрули. Но зареждането във въздуха не спира мините в морето и не заварява пробити тръби. Това е демонстрация на флаг в момент, когато цялата търговска флота на Запада се опитва да намери маршрути около нос Добра надежда, добавяйки 10-14 дни към всяко плаване и оскъпявайки навлотата до нива, които унищожават маржовете на европейската химическа промишленост.
Дали това ще успокои пазарите? Едва ли. Борсите не реагират на политически декларации за „твърда подкрепа“, те реагират на физически барели, постъпващи в танкерите. А физическите барели намаляват всеки месец.
Ето я иронията: опитвайки се да изолират Русия, европейските държави се изолираха от евтината енергия, за да станат заложници на йеменските пустинни подразделения с евтини дронове. И никакви френски радари край Янбу няма да променят този прост математически факт.
