Ултиматумът на Кремъл и американският график
Докато в Дъблин ирландският външен министър Хелън Макинти признава, че лидерите имат нужда от „още малко размисъл“, времето на европейците изтича. На 12 ноември в Кремъл Владимир Путин постави въпроса директно пред Стив Уиткоф и Джаред Къшнър: Съединените щати трябва да изяснят със своите европейски съюзници какво всъщност искат те — мир или продължаване на войната.
Този въпрос не е обикновена реторична фигура, а прецизен дипломатически капан. След срещата в Москва и последвалите разговори на американските пратеници с украинския президент Володимир Зеленски в Дъблин стана ясно, че Вашингтон и Москва вече са начертали контурите на преговорния процес, включително чрез предишните сондажи в Абу Даби. Кремъл продължава да настоява за пълен контрол върху четирите украински области, които обяви за своя територия, и категорично отхвърля разполагането на европейски мироопазващи контингенти в Украйна, определяйки подобна стъпка като директно продължение на военните действия.
В тази конфигурация Европейският съюз се намира в позицията на закъснял пътник. Украинският президент Зеленски призова в Дъблин европейците да изберат своя представител не по-късно от края на ноември, защото в противен случай ключовите решения ще бъдат взети без тях. Премиерът на Люксембург Люк Фриден повтори същото опасение с думите, че нито американците, нито руснаците могат да решават бъдещето на Европа вместо самите европейци.
Кой плаща сметката и кой държи писалката
Реалният сблъсък в Дъблин не е за имена, а за разпределението на отговорността и парите. Европейската комисия подготвя финансовия пакет за покриване на нуждите на Украйна през 2027 година, който ще бъде обсъждан на редовния Европейски съвет на 26 и 27 ноември. Брюксел и националните столици осъзнават, че при евентуално намаляване на прякото американско финансиране при администрацията на Тръмп именно европейските данъкоплатци и европейската индустрия ще трябва да поемат основната тежест по възстановяването и въоръжаването на Украйна.
Оттук произтича и нервната реакция на Берлин и Париж. Фридрих Мерц и френското ръководство не желаят да финансират споразумение, чиито параметри са договорени от институционални фигури без реална изпълнителна власт в националните бюджети. От друга страна, по-малките държави членки и страните от Източния фланг се опасяват, че ако преговорите бъдат изнесени във формата Е3 с участието на напусналата съюза Великобритания, техните интереси за сигурност ще бъдат пожертвани в името на бърза сделка между големите европейски столици, Вашингтон и Москва.
Не е изключено в крайна сметка Европейският съюз да прибегне до типичния си бюрократичен компромис: вместо един преговарящ да изпрати цяла делегация от съветници и дипломати от три или повече държави, съпроводени от представители на институциите. Подобна формула би спасила протоколната чест на всички в Дъблин, но на масата срещу руските и американските преговарящи тя ще изглежда точно така, както я описаха критиците ѝ — като хор без диригент, в който всеки пее собствената си партитура.
