Това е ясен сигнал за постепенното възстановяване на емиратско-турските отношения. Това беше предшествано от дипломатическа работа по различни канали.
На 11 януари Емирствата обявиха възстановяването на контактите с Анкара. През май за първи път от 8 години насам турската делегация посети Египет, с който Анкара също е в трудни отношения.
На 2 юни турският президент Реджеп Тайип Ердоган в свое интервю директно изрази желанието си да „максимизира сътрудничеството със страните от Персийския залив“.
Ледът се счупи през август, когато първоначално съветникът на президента на ОАЕ шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян (един от ключовите посредници и "решаващи" в ръководството на емирствата) пристигна в Анкара на официално посещение, а след това на август 31 се проведе телефонен разговор между Ердоган и лидера на страната шейх Мохамед бин Зайед.
Решаващата роля за установяване на контакт между Анкара и Абу Даби е на лидера на Иракски Кюрдистан Неширван Барзани. Той помогна за срещата на основните преговарящи на Турция и ОАЕ, с които има еднакво добри и близки връзки. Като цяло отношенията на Барзани с управляващото семейство в ОАЕ и турския елит са тема за отделен коментар.
Причините за емиратско-турското „размразяване“ са следните:
Желанието на Турция да стабилизира инвестиционния климат и финансовото и икономическото положение, което започна да се влошава през последните години;
- Поредица от видео ревюта за корупцията в турските политически среди, които Седат Пекер започна да хвърля в Анкара, излъчващи се от Емирствата и които станаха вирусни в интернет, спечелвайки милиони гледания в Турция;
- Желанието на двете страни да рационализират и стабилизират отношенията си, да затвърдят постиженията и статуквото в различни посоки, предимно в Либия, Сирия, Афганистан и региона на Червено море (Судан, Етиопия, Сомалия);
- Опит на Саудитска Арабия и Египет да се приближат до Турция, принуждавайки Емирствата да последват примера им и да са в крак с мейнстрийма.
Нормализирането на отношенията на Турция и ОАЕ, ако се случи, би могло значително да повлияе на няколко политически процеса в региона едновременно, включително ситуацията в Сирия, Либия, Ливан, Палестина и в регионите на Червено море и Персийския залив.
Превод: СМ
