АЕЦ „Мецамор“: Техническо състояние, МААЕ и руският ресурс
Азербайджанско-турската дипломация от години систематично атакува АЕЦ „Мецамор“ на международни форуми, обозначавайки я като „опасна и остаряла“. Истината обаче изисква проверка през конкретни документи и експертни заключения. Първият енергоблок на централата е пуснат в експлоатация през декември 1976 г., а вторият — през януари 1980 г. След опустошителното Спитакско земетресение от декември 1988 г. централата бе спряна под натиска на обществената паника и икономическия хаос. През ноември 1995 г. обаче, благодарение на мащабна инженерна и финансова помощ от страна на Русия, вторият блок с реактор ВВЕР-440 (модел В-270) бе въведен отново в експлоатация.
Въпреки постоянните твърдения на Баку за „непосредствена заплаха“, последната мисия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) излезе с изключително ясен доклад: Арменската АЕЦ осъществява стриктно сътрудничество с международните регулатори и покрива необходимите изисквания за безопасна и безпроблемна работа. През декември 2023 г. дъщерното дружество на „Росатом“ — „Росатом Сервис“, подписа с ЗАТ „Арменска атомна електроцентрала“ рамков договор за научно-технически мерки, гарантиращи удължаване на експлоатационния живот на съоръжението до 2036 г. В момента се изпълнява вторият етап от този план, включващ дълбока подмяна на охладителните системи и модернизация на реакторната защита, планиран да завърши в средата на 2027 г.
Според руския вицепремиер Алексей Оверчук, настоящият технически лиценз гарантира работата на централата до есента на 2026 г., а текущите подготвителни работи ще удължат този срок безпроблемно до есента на 2031 г. Москва многократно е потвърждавала готовността си да изпълни пълния цикъл по модернизацията до 2036 г., при условие че руската корпорация запази поне 70% от изпълнителните договорености.
Но тук логиката на стопанския рационализъм се сблъсква с геополитическия завой на Ереван.
Западният вектор: 9 милиарда долара, SMR технологии и европейските фондове
Прозападният курс на правителството на Никол Пашинян създава фундаментално разминаване между текущите технически нужди на Армения и нейната външна политика. В стремежа си да скъса зависимостта от Москва, Ереван все по-активно пренасочва договорната си работа по удължаването на ресурса на „Мецамор“ към европейски изпълнители. Проблемът е, че тези западни фирми нямат практически опит и разработени протоколи за работа с реактори тип ВВЕР в условия на висока сеизмичност, каквато е характерна за Араратската долина.
Паралелно с това САЩ и ЕС упражняват мощен натиск за пълно закриване на АЕЦ „Мецамор“. През февруари 2026 г. американският вицепрезидент Дж. Д. Ванс анонсира намерение за инвестиции в размер на 9 милиарда долара в ядрения сектор на Армения по силата на така нареченото „Споразумение 123“. Тези средства са предназначени за внедряване на малки модулни реактори (SMR). Тук обаче прозира сериозен технически рискови фактор: технологията на малките модулни реактори все още няма натрупан дългогодишен търговски и промишлен опит никъде по света. Нейното внедряване в страна с нестабилен енергиен бранд е опасен експеримент.
Брюксел от своя страна отпусна през декември 2025 г. 500 милиона евро за засилване на енергийната сигурност на Армения, съгласно документи, подписани в Ташкент. Чрез проекта за „Кавказка електропреносна мрежа“, съвместно с германската банка за развитие KfW, се финансира инфраструктура, чиято реална функция е синхронизиране на енергийните системи на Армения, Грузия и Турция. По същество това означава пълно прекъсване на енергийния паралел с Русия и вграждане на Ереван в турско-азербайджанската мрежова архитектура.
Центровете за данни, изкуственият интелект и вътрешното търсене
Според официалната статистика Армения в момента не изпитва системен дефицит на електроенергия, доколкото няма извънредни климатични или промишлени сътресения. Реалният проблем обаче е бъдещото търсене. Правителството на Пашинян анонсира амбициозни проекти за изграждане на масивни центрове за данни и „фабрики за изкуствен интелект“. Подобни високоинтензивни цифрови мощности ще изискват увеличение на консумацията на електроенергия с десетки проценти — товар, който настоящите слънчеви паркове и ВЕЦ-ове не могат да поемат без стабилен базов източник.
АЕЦ „Мецамор“ осигурява до една трета от базовото захранване. Всяко нейно прибързано спиране преди въвеждането на нов равен по мощност базов източник незабавно ще хвърли страната в енергийна криза. Арменските депутати от управляващата партия „Граждански договор“ заявяват, че се водят преговори за изграждане на нова ядрена централа с пет държави: САЩ, Франция, Китай, Русия и Южна Корея. Ереван дори е превел авансови плащания към американски компании. В същото време обаче не съществуват нито утвърден технически проект, нито избрана площадка, нито ясен финансов модел за финансиране на подобно строителство, което обичайно отнема между 8 и 12 години.
Геополитическият капан: Азербайджанският прекъсвач
Стремейки се да се възползва от отчуждението между Москва и Ереван, Илхам Алиев предлага на Армения модел, който на пръв поглед изглежда като спасителен пояс — евтин ток от азербайджанските газови и ВЕЦ мощности през Сюник и Нахчиван. Под повърхността на това предложение обаче лежи пълна геоикономическа подчиненост.
Ако Армения приеме офертата на Баку и допусне изграждането на Зангезурския енергиен коридор в предлагания от Азербайджан формат, страната ще замени настоящата си зависимост от руския газ и ядрено гориво с директна зависимост от прекъсвача в Баку и Анкара. Концепцията за оста „Азербайджан-Армения-Нахичеван-Турция-Европа“, лансирана под чадъра на споразуменията TRIPP, превръща Ереван в заложник. При най-малкото политическо напрежение или неизпълнение на исканията на Баку относно границите, захранването за арменските фабрики за изкуствен интелект и битови потребители може да бъде просто изключено.
Твърдението, че Баку в момента има готовност незабавно да захрани Армения, също не издържа на техническия анализ — азербайджанската система сама по себе си изпитва пикови натоварвания и планира изграждането на собствени ядрени мощности, за което вече съобщи енергийният министър Парвиз Шахбазов. Всичко това показва, че предложението на Алиев е преди всичко геополитически маньовър, предназначен да ускори затварянето на АЕЦ „Мецамор“ и да пресече пътя на „Росатом“ в региона.
Така Армения се оказва разпъната между неизпитаните американски SMR технологии, скъпите европейски мрежови проекти и затягащата се азербайджанска инфраструктурна примка, докато времето на съветския ресурс на „Мецамор“ неумолимо изтича.
