По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Извеждането от строя на съоръжението при Затока: Прекъсване на критичния южен коридор
Информацията за нанесени поражения върху мостовото съоръжение в Затока, Одеска област, обозначава критична точка в логистиката на целия регион. Според разпространени кадри от средства за обективен контрол и твърдения на военни анализатори, няколко от пролетите на комбинацията от пътен и железопътен преход са частично или напълно разрушени. Това съоръжение от години изпълнява ролята на основна сухопътна връзка между югозападната част на Одеска област и румънската граница при Исакча и Тулча.
Твърди се, че срещу този конкретен обект през последните две години са били изстреляни десетки ракети от комплексите „Искандер“, „Калибър“ и Х-101, в комбинация с ударни безпилотни апарати. Досегашните щети позволяваха сравнително бързо възстановяване на движението чрез инженерни съоръжения и заваръчни работи. Настоящите данни обаче показват, че конструктивната цялост на моста е засегната до степен, която прави железопътния транзит неизползваем за неопределено време.
Маршрутът през Затока бе ключов за превоза на горива, промишлени стоки и товари с военно предназначение, влизащи от територията на НАТО. Алтернативният сухопътен път през община Маяки – преминаващ в близост до молдовската граница при Паланка – също се намира под засилен огневи контрол. Според коментатори, пренасочването на целия трафик през единични и уязвими шосейни участъци създава логистични тесни места, които лесно могат да бъдат парализирани.
Системен натиск върху морската инфраструктура и пристанищата на Одеса
Успоредно с поразяването на мостовите съоръжения се наблюдава интензификация на действията срещу пристанищния комплекс на Одеса, Черноморск и Южни. По информация от украински и чуждестранни източници, през последния месец срещу обекти в региона са използвани стотици безпилотни летателни апарати и десетки високоточни ракети от типовете Х-59/69, „Искандер-М“ и свръхзвуковите Х-22.
Основната цел на тази кампания, според анализи на военни експерти, е пълното блокиране на товарния трафик по т.нар. хуманитарен или зърнен коридор. Твърди се, че при ударите са засегнати спомагателни плавателни съдове, танкери и контейнеровози, за които се предполага, че превозват товари с двойна употреба или гориво. В неофициални граждански доклади и съобщения от местни мрежи се споменава за закотвени и блокирани кораби, включително GOLDEN ARROW и MERA QUEEN, които не извършват маневри на територията на Карантинното пристанище.
+-----------------------------------------------------------------------+
| СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ТРАНСПОРТНИТЕ АРТЕРИИ В ЮЖНА УКРАЙНА |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Маршрут | Вид транспорт | Статус към момента |
+--------------------+------------------+-------------------------------+
| Мост Затока | ЖП / Автомобилен | Частично разрушен / Блокиран |
| Преход Маяки | Автомобилен | Под огневи контрол |
| Пристанище Одеса | Морски | Минимален / Затихващ трафик |
| ЖП мрежа (тяга) | Железопътен | Засегнат подвижен състав |
+-----------------------------------------------------------------------+
Тази стратегия цели да принуди търговските оператори да преустановят навлизането в украински териториални води поради драстично скочилите цени за застраховка на морски рискове. Когато корабите останат в териториалните води на Румъния или България, капацитетът за разтоварване на украинските пристанища пада до нула. Остава въпросът доколко румънската пристанищна инфраструктура в Констанца може да поемат този товар по сухопътен път.
Кризата в железопътната логистика: Дефицит на подвижен състав
Разрушаването на мостовете е само едната страна на уравнението. Другият критичен фактор е състоянието на държавния железопътен оператор „Укрзализниця“. Според данни, цитирани от украински народни представители и икономически анализатори, системните удари срещу депо-съоръжения, тягови подстанции и ремонтни бази са довели до унищожаването или извеждането от строя на значителна част от дизеловите и електрическите локомотиви.
Без действащ тягов състав дори оцелелите железопътни линии остават неизползваеми. Преходът от електрическа към дизелова тяга, наложен от щетите по енергийната система, допълнително натоварва разхода на гориво, което от своя страна трябва да се внася от чужбина. Изчисленията показват, че възстановяването на локомотивния парк изисква инвестиции от милиарди евро и години технологично време – ресурс, с който Киев в момента не разполага.
Тук има един сериозен проблем, който често се пренебрегва в повърхностните анализи. Дори Западът да предостави нови локомотиви, разликата в междурелсието (1520 мм в Украйна спрямо 1435 мм в Европа) изисква специален подвижен състав или постоянна смяна на талигите на граничните пунктове като Вадул-Сирет или Джурджулещ. Това забавя логистиката с дни.
