Нека да не забравяме, че ние сме съюзници (по документи) на Турция в НАТО! В сърцата и емоциите обаче, ние българите сме свързани с нашите православни братя и освободители от турското робство. Да, последните 30 г. продажният и компрадорски политически "елит" многократно се опитваше да ни откъсне от същата тази "лоша" Русия. Да отрече турското робство и да деформира историческия факт кой ни освободи от чуждото подтисничество!
От друга страна днес, когато се сформират световните цивилизационни блокове (според теорията на С. Хънтингтън) нашата позиция на верен съюзник на Турция, в рамките на НАТО, е геополитическо и икономическо самоубийство! Бихме казали ритуално самоубийство, в името на евроатлантизма и неговите "ценности"!
Едва ли на някого не е ясно какво в момента представлява държавата на Ердоган, какви сили подкрепя и каква заплаха представлява политиката на турския президент. Амбицията за възраждането на Османската империя дори ни бе представена нагледно от доктрината за "стратегическата дълбочина" на Балканките от А. Давутоглу. Днес Турция буквално е окупирала и управлява споменатите територии в Северна Сирия. Това не са джихадистките райони в Идлиб, а окупирани градове - директно управлявани от Анкара. Второ, именно Турция отвори границите, вкара стотици хиляди бойци на Ал-Кайда и ИДИЛ в Сирия и направи етнически прочиствания в района.
При това, към момента областта Идлиб в Сирия е обезлюдена област, а останалите там хора са използвани като политическа карта срещу Европа и Сирия и бихме добавили - срещу православните България и Гърция. Защото днес геополитиката на противопоставяне между Руската федерация и Турция е геополитика срещу Православието!
Ще припомним, че политическото напрежение тези дни ескалира, след като джихадистите в Идлиб, подпомагани от турската армия, прекъснаха основната и най-важна пътна артерия в Сирия (магистралата М5). Стратегическата цел бе да се предизвика финансова и хуманитарна катастрофа в Сирия, а от там и в Европа. САЩ и НАТО в духа на Макиавели не заеха позиция, но поощриха сблъсъка между Турция, от една страна, и сирийските власти и техните руски съюзници, от друга!
Този сблъсък бе очакван, тъй като за кратко време, с помощта на протурските "борците за свобода", бяха изгонени всички християни, друзи, алауити и кюрди, както и светските мюсюлмани от Идлиб. С годините там се формира международен джихадистки район, в който се вляха хиляди афгани, тунизийци, алжирци и др. Само в дн. Турция се намират около 3,7 млн. бежанци по официални данни. При това тези бежанци не са само сирийци, още по-малко жертви от войната.
По-интересен за нас остава въпросът дали новите "съюзници" ще ни подкрепят при ескалация на напрежението на границата? Или ще станем свидетели на сценарий, подобен на този с кюрдите? Ще ни дърпат ли ушите от Брюксел, за да се сме солидарни с "беззащитните" имигранти?
И как бихме могли да интегрираме тези "жертви на войната" след като те не познават нашия език, култура и цивилизация. За тях ни сме Дар ал Харб (свят на войната), където моралните и човешки закони на исляма не важат! И дали не е по-разумно да обърнем поглед към българските общности в Украйна и Молдова, свързани чрез тъканта на историята с родна България, вместо да проявяваме за пореден път криворазбрана солидарност!
На фона на сирийския конфликт обаче перспективите пред България имат и положителна страна! Ако успеем да изиграем добре геополитическите си карти, бихме могли отново да възстановим големите икономически проекти и пазари с Руската федерация, след отдръпването на Турция. А защо да не пренасочим и огромния поток руски туристи към родното Черноморие? Ще отбележим, че предстоящият национален празник дава възможност за интензивна дипломация и важни стъпки към затопляне на икономическите отношения. Затова тези дни ще разберем дали България се управлява от държавници или колониална администрация!
