Чудото е религиозна категория. Великата Отечествена война е сблъсък на космически черни сили със силите на небесната светлина. В резултат на тази война скицата, с която Господ е създал света, може да бъде зачеркната и вместо светеща скица може да се появи черна зловеща драсканица. Победата във Великата Отечествена война е плод на огромните усилия на народа, неговите големи жертви, плод на ума, прозорливостта на генералите и генералисисимуса. И това е чудо, защото в тази война силите на ада бяха победени от силите на светлината, от силите на рая.
Случайно живея в село от няколко години до стените на Новойерусалимския манастир. Този манастир е основан от патриарх Никон, който създаде новата руска Палестина тук, а хълмовете, реките, долините около манастира са кръстени на палестинските хълмове, реки и долини. Това беше направено така, че Второто пришествие на Исус да се случи в Русия. Никон построи космическо пристанище, където Христос трябваше да слезе. Но триста години той не се появи. А идеята на Никон остана историческо любопитство, за което историците говориха като за нещо толкова любопитно, колкото несъществено.
Фашистите бяха спрени в Новия Йерусалим: близо до стените му се случи чудо, което се пази в народното съзнание. Сякаш Господ триста години след като патриарх Никон го повика тук, слезе в зимните горички и полета край Москва и започна заедно с руските войски да гони черни демони от Русия. Прекрасното присъствие на най-висшите небесни сили, самият Господ сред руските войски, осигури на Русия победа в страшната битка при Сталинград, където самият Исус тръгна в атака заедно с контраатакуващи части на Червената армия. Това гарантира победата на руското оръжие в танкови битки на Курската дъга, тъй като в танковете Исус беше с механик-водачите: Той също горя в танкове, също страда и пъшка в полевите болници. И контраатаката на моряците от Севастопол беше водена от Исус, като прикри земите на Херсон, ценни за руското религиозно съзнание.
Приятелите ми от Академията на руската мечта в Екатеринбург поръчаха три икони. Едната е посветена на Възкресението Христово, втората на Георги Победоносец, а третата на Александър Невски. Иконите са изографисани на големи дъски. Иконописът на лицата на светците заема малко пространство от тези дъски, а останалата част е изпълнена с бойни картини.
В тези картини, на фона на Кремъл, на фона на залповете на Катюшите, се водят битки с нацистите. А руските пехотинци в камуфлажни одежди бързат на ски, гонейки черните нашественици от московска земя.
Взривовете по волжката вода се виждат на иконата на Сталинград, виждат се ръкопашни битки при прочутия Сталинградски фонтан.
Битката за Берлин е представена в цялата ярост и святост на последните атаки срещу Райхстага, над които аленее знамето на победата.
9 май - Денят на победата не е обикновен календарен ден. Адът беше окончателно потъпкан на този ден и божествената сила, която спаси Русия, преобърна не само враговете на нашата държава, не само враговете на цялото човечество. Тя преобърна космическото зло, преобърна космическата тъмнина и космическата омраза. Тази дата може да бъде датата на ново летоброене. Има летоброене от създаването на света. Има летоброене от Рождество Христово. Тази година празнуваме 75 години от Деня на победата. Ние празнуваме чудото на нашето велико руско противостоене и непобедимост.
Превод: В. Сергеев
