Дъщерната структура на държавната корпорация под името „Главкосмос” поръча сувенирни корпоративни календари. Изпълнител стана Андрей Тарусов – може би най-известният руски художник в стила „пин-ъп”. Тази американска графическа субкултура се заражда в средата на миналия век. Особеност на „пин-ъп”-а е изображението на момичета в повече или по-малко освободен вид.
Най-често тиражираните работи на Тарусов в Русия са картинките, изобразени на кутийките бира „Жигули”. Дори тези, които не употребяват тази напитка, навярно са ги виждали в интернет. Освен това Тарусов нарисува в стил „пин-ъп” съветските герои от анимациите, прави спортни календари, пуска анимационни филмчета и много други. Стилът е измислен в Америка и е логично, че именно в тази страна този жанр се радва и досега на най-голяма популярност, докато при нас в Русия остава екзотика. Затова няма нищо странно или осъдително, че Тарусов се е прехвърлил по-близо до основните клиенти и фенове – в Лос Анджелис.
След като художникът публикува в своя „Фейсбук” работата за „Главкосмос” в коментарите започна станалата, уви, обичайна около-феминистка вакханалия. „Около” – защото мненията на феминистките и хората, които се отнасят благосклонно като цяло към движението на феминизма, този път се разселиха рязко.
В случая, когато блогърът от Киров нарече американска лекторка едрогърда и вместо да се извини, започна да нагрубява, всичко беше повече или по-малко ясно. Човек от улицата е пристигнал на научно мероприятие, написал е коментар за размера на млечните жлези и цвета на косите на специалистката и в отговор на вежливото посочване, че в случая не е прав, започва да нагрубява, след това се обръща към последното убежище на негодниците, започвайки да крещи, че той е патриот, а всички останали са се продали на Америка. Подобно нещо могат да го защитават единствено съвсем загубили връзка с реалността хора.
А в случая с Тарусов всичко е точно обратното. Да обиждат започват възмутените от „обективизацията” в изображенията феминистки и смятащите се за такива. Нападки отнесоха и самият художник, стилът му на рисуване и тези мъже и жени, които се осмеляват да напишат, че календарът е отличен. Реакцията в интернет също е нееднозначна. И не само заради предизвикателното изобразяване на момичетата, но и заради надписите на самите картини „Ти носиш трико, но самият ти не си гей – всичко е тъй, другарю, това е бобслей”.
При това никаква „обективизация”, тоест възприятие на жените изключително като сексуален обект, на картините няма. Изобразените в календара лица от женски пол работят в различни направления на космическия отрасъл, играят на шах с роботи, дружески се обръщат към колегите, готвят се да прегърнат деца след завръщането си на земята и обличат котета в скафандри на лунна база.
Но не, на феминистките това не им харесва: „Защо мъжете на календара присъстват единствено, ако в кадър има храна? Това е стереотипно мислене – мъжете в семейството единствено плюскат, полза от тях няма”. „Мама се върна у дома – гледа със стъклен поглед напред, защото към нея идват два дебилоида-момченца. Разбира се, без цветя не я очакват. Защо момченца? Момичетата не се котират в обществото, незнайно защо. Къде е баща им? В Русия не са приети пълните семейства” – това е от по-меките изказвания по адрес на творбата.
Андрей Тарусов не за първи път е обвиняват в „обективизация”. Той обикновено ги игнорира. Но този път не си замълчава и отговаря на обвинителките: „Самият аз съм с две ръце за феминизма и равноправието… но къде са границите между обективизацията и empowerment? Защо ако рисувам жена, тя веднага да става сексуален обект? Къде е връзката? Да, те са красиви, защото жените по принцип са красиви, а и скафандрите очертават телата им, защото: 1. Това е „пин-ъп” (закони на жанра), 2. Ако бях нарисувал бели квадрати и огледални скафандри (както е всъщност), то не само жена, там изобщо нямаше да се види човек Напротив, опитах се да изобразя всичко максимално неутрално и без двойни смисли”. Също така художникът уточни, че въпреки, че живее в Америка, поръчката за оформлението е оформена от него като от едноличен търговец – така че данъците ще си бъдат платени.
Към текста на Тарусов май е трудно да се прибави нещо. Отделно разглеждане и коментар заслужава единствено последната точка: „Пин-ъпът” е от миналия век”. Е, да. Безспорно. Проблемът е там, че на мен ми харесва да рисувам момичета, а на мнозина (страшно много) им харесва как рисувам тези момичета, защото поръчките никога не спират.
Да оставим настрани присъщото на мнозина творчески натури самохвалство. Да се спрем към може би най-сериозния момент в тази на пръв поглед забавна история. Феминистките обвиняват в обективизация не само отделно взетия гражданин Тарусов и компанията „Главкосмос”. Те призовават да се забрани цял художествен жанр, висок или нисък, в този случай изобщо няма значение.
В движението на феминизма, за жалост, има малко добре образовани хора. За мнозина е достатъчно да прочетат нещо от Симона де Бовуар или Наоми Вулф, за да се сметнат напълно в правото си да съдят какво е обективизация и какво не е. Но в дадения случай е достатъчно обикновено средно образование, за да се разбере на какво най-много приличат исканията незабавно да се престане с рисуването на секси жени.
На средновековна инквизиция, забраняваща на художниците да рисуват твърде разголени жени. На талибаните и на „Ислямска държава”, които унищожават „езически” статуи и архитектурни шедьоври. Това са германските нацисти, изгарящи „неправилни” книги и картини. Това са революционерите от различни страни и години, изсиращи се в дворците и бършещи се с откъснати от стените платна на велики художници.
От забраната на „пин-ъп”-а има само една, много мъничка крачка до забраната на всяка картина с разголена личност. Нали няма нищо по-сексуално от разголената жена? Нали това е леко прикрита с дрехи жена. Сбогом Венера Милоска и хиляди повече или по-малко известни гръцки и римски статуи. Сбогом Рубенс и Ботичели, Дюрер, Мане и Ренуар, Кустодиев и Дейнека. Марш дружно към историческото сметище заедно с вече проклетия от международното феминистично движение Гоген.
Ако искаме нашите деца и в бъдеще да имат възможност да гледат картините на майсторите на миналото, то днес всички разумни хора трябва да защитят Андрей Тарусов, независимо от отношението им към „Роскосмос”, САЩ и „пин-ъп”-а като вид изкуство. Когато феминизмът се бори за защитата на правата на жените, безопасността им, достъпа до обществени права и равното заплащане на труда – това може само да се приветства. Ако той се превръща в цензура, инквизиция и „Ислямска държава”, такъв феминизъм не е нужен никому и на първо място на самите жени.
Превод: В.Сергеев
