Съветската доминация в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) бе заменена от вашингтонско-брюкселска, с подизпълнителите около Брюксел. Загубила или предала европейските си съюзници, Русия се поокопити и навири гребен при Путин. Общността на независимите държави не проработи за сметка на ефимерни по-скромни евроазиатски проекти. Но замразените конфликти тлееха, в. т.ч. в Абхазия, Южна Осетия. Москва подцени майдана в Киев, контраатакува в Крим. Последваха реконтра-атаки срещу руското влияние в Грузия, Украйна, Армения, Планински Карабах, Централна Азия, Молдова. „Работи се” в цялата „близка чужбина” на Русия, в самата Русия се инвестира в другомислещи, опозиционери и демонстранти, предимно от поколения „Y” и «Z”. Бяха закупени десетки Интернет-портали само в Сибир, отделно дузини в ЦИЕ от Вашингтон чрез «специализирани частни» компании.
Предполагаемите планове на САЩ за активност в акваторията на Черно море в близост с Крим, полските актуализации на измишльотините на Пилсудски за Триморието, прегърнати и от президента Радев, протектираният реваншизъм на поредните тарикати румънски управляващи и прибалтийци, вечните турски амбиции, поставят България в затруднено положение. Главно поради натякванията за съюзническите ни задължения в НАТО и към братски Вашингтон, отстоящ поне на 10 000 км., но системно изострящ обстановката. България е въвличана системно във внушения на солидарност с ниско- и средноинтелигентни кампании, напр. по Крим, казуса Скрипал и под. акции на партньорски СС (спецслужби).
За жалост сегашната и.д. властова компрадорска камарила на ГЕРБ не разбира що е то исторически опит. От собствената история през ВСВ, когато Царство България не участва във военни действия на Източния фронт, запазва дипломатически отношения с Москва, а българската войска е посрещната в Поморавието и Вардарска Македония като освободител от гнета на западните съседи. Или когато при потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Румъния, за Югославия да не говорим, не участват в окупацията. А българският контингент = едва 0,6% от числеността на този на Варшавския договор е изпълнявал охранителни функции и не стреля в хора.
Историята ни знае и отрицателни последствия от сервилност пред Големия брат. Когато на 13.12.1941 г. Царството ни обявява война на Щатите и Великобретания, в резултат на което през 1943-44 г. над България се изсипва въздушен геноцид...
По времето на фарма- или пандемията е неубедително публичната или почти не работеща колониална дипломация да отстоява сервилността си към Вашингтон, Лондон или евроатлантическия чиновнически символ Брюксел с формата „персона нон грата” .
И то няколкократно, след като дори и на „Жендов”- 2, на „Дондуков №№ 2 и 1 е известно, че: 1. В посолствата работят на прикритие разузнавачи, особено в „имперски” или „кандидат-имперски” като тези на Русия, САЩ, Турция, Китай и т.н. 2. Много трудно се доказва вина на сегашните, преобладаващо „интернетни” шпиони. Оперативните данни на контраразузнавателните СС обикновено нямат никаква стойност пред съдилища. А за обявяване на нежелани лица приемащата страна не е длъжна да дава обяснения. Нещо, което вбесява руско-имперската дълбока държава от екс-кагебисти и военни и тя злоупотребява с незнанието на този факт в пропагандата си за домашна консумация. 3. Българската армия не е високо технологично въоръжена. Все още има въоръжение от съветско време, дори ремонтира съветските си изтребители в Русия и претендира за неустойки от Москва. Щатските Ф-16 са екзотична преоскъпена инвестиция на чертеж. Така че у нас са налице условия за шпионска безработица по темата! 4. Вярвам в безкрупулността на ГРУ и диверсионни групи, и ръководствата им в Москва да са участвали във взривяване на складове с военни муниции у нас или в Чехия, но сме силни главно в идеологическите подозрения. 5. Руският аргумент за липсата на уловен на местопрестъплението In flagrante delicto техен „дипломат” е основателен частично от гледна точка на формалния етос, възпитание и маниери. 6. Дори и да има доза истина в твърденията на Сергей Лавров, че държавите следва да контролират по-добре търговци на оръжие и муниции в горещите точки на конфликти, това не би оправдало руски диверсионни действия с човешки жертви в България и Чехия. 7. Но системното „отстрелване” и на новопристигнали руски дипломати е банално ибрикчийство към Big brother-a ни и негови (или желани от него да бъдат) сателитни съюзници.
Русия е самодостатъчна държава, нещо, което вече е съмнително за други империи на фона на печата върху стоката“MadeinChina”, освен за Китай.
Интерес представлява лансираната публично теза че руската ДД (дълбока държава) ще ни постави в списък на неприятелските страни, възложен за изготвяне от президента с убита от хитлеристите баба с името Шаломова, на външния министър с неруско-славянска фамилия Лавров, говорител на РМВнР Машка Цукерман (Мария Захарова). И министър на отбраната Шойгу, чукча от тувински произход. Според Лавров, Путин заявил, че спрямо недружелюбните държави ще се прилагат „мерки на въздействие или противодействие”. А „националистът Владимир Волфович Еделщайн” (Жириновский) предлагал да се забрани на руски граждани да имат имоти у нас.
Министър Лавров се оплака, че през 2019 г. Вашингтон е обявил пределен срок от 3 години за пребиваването на руски дипломати в САЩ, позоваващ се на собствена практика, несъотносима към Виенската конвенция за дипломатически сношения.
Та, според руски и родни медии и социални мрежи набелязани кандидати за „черния списък” били САЩ и Великобритания. Конкурентни империи, обвинили Русия в манипулиране на избори в САЩ, тровене на другомислещи с полоний, Новичок в аферата Скрипал, експулсирането на „дипломати”. Последното „деяние” включва също бившите съюзни републики Литва, Латвия, Естония, Украйна, Грузия, бившите „соц” Полша, Чехия, България. Въпреки че изброените са държави от бившия съветски блок, с преобладаващо славянско население. В тях масово се изучаваше руски език, а част от интелигенцията им посещаваше руски университети.
Авторите на „черния списък” забравят обаче, че трите балтийски държави са пострадали от съветската окупация и до 1956 г. са се съпротивявали, а сега в тях живеят милиони наследници на преселените там руски военни и специалисти. С Полша има стари вражди и неусвоено минало, в Чехия израснаха поколения, не забравящи потушаването на Пражката пролет пролет през 1968 г., а отскоро - взривени складове с подозрения за руско извършителство. Авторите забравят, че Прага и Варшава са били през векове центрове на славянофилство и как от Грузия и Украйна бяха откъснати и анексирани територии. Коментатори и блогъри мълчат за включване то на Австралия в „списъка за недружелюбници”, но се учудват как и защо не е намерен общ език с изоставените преди 3 десетилетия от Москва държави, тогава съюзници.
СЪЩЕВРЕМЕННО извън проекто-списъка се оказват Румъния и Турция, която е воювала с Русия в над десет войни през последните два века. Турция, провела геноцид над православните арменци, единоверци и верни съюзници на Русия. Турция, която спонсорира агресия срещу тях преди месеци в Арцах (Планински Карабах). Турция, която е срещу Русия в Сирия. Държавата, която прие и лекува терористите от руската част на Кавказ и която нагло въвлече Русия в проекта „Турски поток“, където потънаха милиардни инвестиции. При това тя е член на омразното в Москва НАТО.
Дали България ще встъпи в клуба на недружеските за Русия страни в резултат на еднообразно скучните си реакции, част от които е логично да бъдат правдоподобни, може би трудно доказуеми? Но за други е ясно, че са предприети на юнашко доверие, от натегаческа солидарност и слугински манталитет. Вече се носят слухове за бойкотиране на българското Черноморие през летния сезон. Раздвоеното българско общество ще реагира различно.Соросоидите ще ликуват, може да получат и премии за реализиран принос. Русофилите вероятно ще увесят нос. Засега полетите от Москва до Варна и Бургас били отменени, защото руските авиокомпании изчаквали информация от нашите авиовласти при какви условия ще могат да летят и какви изисквания ще имат към хората. Открихме сезона на 1 май и не трябваше ли до тази дата всичко да е изяснено и разписано? Разумните държави водят политика, която води до приходи за бизнеса им. Както винаги сме по-католици от папата. Големите западни туристически компании се канят да не изпращат почиващи това лято по Черноморието ни. Нима с няколко недообмислени акта на солидарност се лишаваме от около половин милион руски граждани на нашето море и всички приходи от тях?
Безхарактерната, подмазваческа външна политика не води до никъде: руснаците искат газопровод – строим го за наша сметка, искат АЕЦ – казваме „да”, САЩ ни продават преоскъпени „таралясници” на хартия – ние: „да” и плащаме с години напред без да сме видяли стоката! Така не се прави баланс между двете империи! А и с много дребни изключения МВнР е обезкостено в секторите териториален европейски североизток и Северна Америка.
У нас живеят 25 хил руснаци, спасяват се от тегобата и щастието да защитават завоюваните за векове снежни пустини, блата и тайги. Има 300000 жилища на руснаци у нас. Лошото е че мозъците на друга част от тях е просмукана от вековна имперска пропаганда за руската изключителност и че са освободили Европа от фашизма.
Всъщност къде е мястото на българските симпатии и антипатии към Русия сред страните от Централна и Източна Европа? В броя си от 30.04.т.г. в-к „Златна възраст” публикува материал под заглавие” „Русия славянски брат или гладна мечка?”, позоваващ се на тематично социологическо изследване в ЦИЕ. Авторите изследват стратегиите за разширяване на руското влияние в региона, включващи „подкопаване на вътрешното единство на НАТО и ЕС”. Според социолозите в региона няма единен образ за Русия. Към 1-ва група „Прегръщащи руската мечка”спадат Сърбия, България, Словакия и Черна гора към „Хранещи руската мечка”: Унгария, Чехия и Повардарието (РСМ) и към „Скептично отнасящи се” Полша и Румъния.
За проруски симпатии и неглижиране на западния либерално-демократичен ред благоприятствали разочарованието от състоянието на обществото, носталгията по миналото, идеята за славянското братство. Срещу тези фактори е концентрирана и вашингтонско-брюкселската и платената соросоидна пропаганда.
На въпроса дали Русия представлява опасност за страната, в България едва 3 % отговорили с „да” и 55% с „не”.
46% от анкетираните българи отговорили, че НАТО умишлено провокира Русия, обграждайки я с военни бази, а само 22 % вярват, че Русия провокира НАТО като инициира конфликти в Източна Европа. 49% от нашенците смятат, че Западът често обвинява несправедливо Русия в незаконно или вредно поведение.
Ако повярваме на данните от анкетата, 84% от запитаните българи считат Русия за славянски брат, с който трябва да развиваме отношенията. 53% от българите оценили Русия като военна мощ №1, а 25 % сънародници, че военна сила №1 е САЩ.
58% от анкетираните българи считат, че като основен победител над фашизма през ВСВ Русия и днес е водеща в борбата срещу фашизма, а 17% не споделят това.
За важен стратегически партньор Русия е оценена от 41 % от българите, от 59% от сърбите, в Словакия (от 42%), Ч.гора (38), Унгария (33), РСМ (23), Чехия (21), Полша и Румъния (6).
**
Но в края на краищата какво ще стане с летния сезон и руснаците зависи вече главно от Москва и туристическите и транспортни писарушки на родния пост-байганьовски полит-фолклор. Не знам защо, но гледайки филми за ВСВ, ми се набиват в съзнанието моменти с „Вожда на народите”. Съпоставям го в сегашния казус с недружелюбните страни и не си представям, че Сталин би наплюнчил химическия молив да задраска името на България от списък на попивко-папкинците си. Но сме в друга епоха, когато решават чиновническите издребнявания, вкл. на СС и политическите недомислици и глупости!
***
А през 90-те години на м.в., „руските и россиянските” събеседници и служебни партньори, въпреки, но и заради пропагандно-полираните си мозъци, трудно намираха аргументи да възразят на версията, че обявяването на Руско-турската за нас Освободителна война през 1877 г. е резултат на убедителния натиск на славянофилите и интелектуалци с волжско-български корени спрямо руския цар. Те са го убедили в исторически дълг на Русия към Волжска и другите Българии, че без техния принос и образци за подражание тя не би съществувала като държава. Русия има 3 еволюционно-цивилизовани етапа на развой: първи: компилиране на възможното от византийски /я опит, Втори: БЪЛГАРСКИЯТ ЕТАП и третият – руски. Руският език съдържа 55 % старобългарски думи. Извън дълбоката ни признателност, преклонение и емоционална благодарност, подписването на Санстефанския предварителен мирен договор от двете воюващи империи има решаващо влияние като отправна точка за териториално, организационно-административното и пр. възстановяване на българската държавност на основа укрепване на българската нация и народност. Мотиви за войната 1877-1878 г.: 1. Основен: Константинополският вектор като цел на руската външна политика с ПРО-православно-славянско идеологическо натоварване и 2. Подсъзнателната емотивна благодарност на руския цар и военно-политическия и интелектуален елит, изразена с конкретни военни действия за частично отблагодаряване за огромния религиозно-културен, в т.ч. езиков и човешко-ресурсен принос на БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ за създаването на Русия.
Смехотворно е да се твърди, че България е била освободена от Русия втори път през 1944 г. Така мисли само една част от българското общество, на чиито предци СССР и съюзниците му са дали властта в ръцете. Извън контекста на историческа идеологизация, бидейки член на Тристранния пакт България не е участвала във военни действия срещу СССР, запазила е двустранните дипломатически отношения. Въпреки, че още правителството на Иван Багрянов обявява излизане от Пакта, съветската агентура у нас препятства официалния акт, за да може на 5 септември 1944 г. СССР да обяви война и окупира България. Без военни действия. България е таксувана като победена страна във ВСВ от СССР, Великобритания, САЩ и другите им имперски съюзници.
****
България трябва да направи необходимото за реализиране на идеята от юли 2016 г. на тогавашния премиер Бойко Борисов за превръщане на Черно море в демилитаризирана зона. Дано да го е говорил на сериозно! Но не си заслужава заради няколко службици в Брюксел и Монс страната ни да бъде подлагана на опасността от въвличане във военен конфликт. И в немотията си да финансираме военно-производствените комплекси на САЩ и на други достатъчно добре охранени демокрации.
* Не е задължително мнението на редакцията на Поглед.инфо да съвпада с позицията на автора.
