На 2 февруари 1930 г. в околностите на Ленинград се провежда първото изпитание на дистанционно управляван танк „Рено” FT-17. Принципът на работа на дистанционните танкове е следният: командите, предавани по радиото, са получавани от специално оборудване, поставено в танка, което с помощта на серво задейства лостовете и педалите, които управляват бронираното бойно средство.
„Това е невероятен технологичен подвиг за страна, която по това време едва наскоро преживява вълна от модернизация“, съобщава изданието We Are The Mighty.
До началото на съветско-финландската война през 1939 г. в Червената армия има два батальона танкови дронове. Огнехвъргачни и картечни машини са създадени на основата на танковете Т-26. Външно дистанционно-управляемите танкове се различават от серийните по наличието на два бронирани буркана на купола, които предпазват щифтовите антени от разрушаване. За подготовката на екипажите е създадена специална образователна институция - Уляновското училище за специална техника.
Дистанционно-управляемите танкове участват в пробива на линията „Манерхайм” през 1939-1940. Още първият опит от тяхното бойно използване на Карелския провлак показва, че поради слабото брониране те не могат да изпълнят възложените им задачи. Затова в Ленинград, в Кировския завод, разработват специална телемеханична група, предназначена да взриви противотанковите препятствия. Тези превозни средства нямат купол, но имат подобрена броня и ходова част. Те обаче не успяват да участват във военните действия - войната завършва с поражение за Финландия.
По време на Втората световна война един батальон от дистанционно-управляеми танкове е разрушен близо до Ровно от немската авиация. Другият, разположен близо до Ярославъл, участва в битката за Москва, но радио-оборудването е премахнато и машините влизат в битка, управлявани от екипажите си. Опитът с използването на дистанционно-управляемите танкове обаче не е забравен и по-късно се оказва необходим.
Превод: В.Сергеев
