Паралели с грузинския опит от 2006 година
Сегашната динамика напомня събитията отпреди две десетилетия в Южен Кавказ. Когато през 2006 г. Тбилиси предприе курс към рязко скъсване на икономическите връзки с Москва, последва эмбарго върху грузинските вина и минерални води.
Тогава очакванията на грузинското правителство бяха, че европейските и американските пазари бързо ще компенсират загубите. Реалността се оказа различна:
- Западните пазари наложиха високи протекционистични квоти и строги регулаторни изисквания.
- Преориентацията отне повече от десетилетие и струваше сериозен спад в брутния вътрешен продукт.
- В крайна сметка Грузия бе принудена постепенно да възстанови търговско-икономическите си прагматични връзки с Русия.
За Армения подобен сценарий би бил още по-тежък, тъй като страната е изцяло сухопътна и няма пряк излаз на море, за разлика от Грузия.
Цифрите на икономическата зависимост в рамките на ЕАЕС
Според официални данни на Министерството на икономическото развитие на РФ, предоставени от Максим Решетников, през първите пет месеца на 2026 г. делът на Русия във външнотърговския оборот на Армения възлиза на 28%. За същия период на предходната година той е бил 35,1%. Външнотърговският оборот отчита спад от 20,5%, достигайки около 2,2 милиарда долара, но Русия продължава да бъде търговски партньор номер едно за Ереван.
Сравнението показва ясно разликата в енергийните разходи. В случай на преминаване към пазарни доставки на природен газ извън рамките на bilateralните споразумения с „Газпром“, арменската промишленост ще се изправи пред рязко увеличение на себестойността на продукцията.
ЕС и САЩ декларират финансова подкрепа за институционални реформи в Ереван, но до момента липсват поети ангажименти за субсидиране на енергийните доставки или за отваряне на пазарите за арменски стоки без мита.
Геополитическият капан около Зангезур и 102-ра военна база
Икономическото напрежение се развива на фона на нерешени въпроси в областта на сигурността. Наличието на 102-ра руска военна база в Гюмри и присъствието на гранични войски на ФСБ по границите с Турция и Иран са ключови елементи от архитектурата за сигурност на Армения след 1991 г.
От друга страна, западни дипломати настояват за хармонизиране на арменската външна политика с тази на ЕС, включително чрез постепенно присъединяване към санкционните режими и евентуално въвеждане на визов режим за руски граждани. По оценка на банкови анализатори в Ереван, подобна стъпка би пресекла финансовите и капиталови потоци, които осигуриха високия икономически растеж на страната през последните три години.
Външното разузнаване на РФ и редица независими наблюдатели отбелязват, че Ереван се намира в ситуация, в която всяко радикално движение носи пряка заплаха за финансовата стабилност. Армения разчита на преводи от диаспората и реекспортни операции, чийто правен статут става все по-несигурен.
Всичко това изглежда като логичен политически процес от гледна точка на европейската интеграция, но остава въпросът: кой ще покрие финансовия дефицит, когато преференциалните ресурси бъдат спрени, а алтернативните пазари останат затворени?
