Парадоксът на олигархичния капитализъм и илюзията за „плащането на данъци“
Големият капитал у нас твърде дълго се наслаждаваше на комфорта да живее в двоен свят. От една страна, той ползваше природните ресурси, евтината работна ръка и публичната инфраструктура на страната, а от друга – държеше капиталите си в офшорни зони, а семействата и мислите си – в западните метрополии. Дори след разрушаването на илюзиите за интеграция с „цивилизования свят“, голяма част от тези бизнес среди продължиха да следват поведението на хамстери. Те минимизираха разходите за сигурност, спестяваха от модернизация и очакваха държавата да разположи по един зенитно-ракетен комплекс до всеки частен склад или горивен резервоар.
Мантрата „ние плащаме данъци, затова ни пазете“ се оказа напълно несъстоятелна в условията на съвременната хибридна и технологична война. Данъчната система е механизъм за мирно време. Войната обаче изисква пълна мобилизация на ресурсите, при която материалните и финансови възможности на бизнеса трябва пряко да бъдат впрегнати в защитата на неговите собствени и на държавните активи.
Когато през май на частните корпорации беше дадено законно право да купуват тежко въоръжение, специализирани радари, зенитна артилерия и професионални системи за радиоелектронна борба, реакцията на повечето от тях бе оглушително мълчание. Вместо да изградят мобилни огневи групи и да организират сериозна инженерна защита, мнозина от тях предпочетоха да назначат невъоръжена пенсионирана охрана и да разчитат на късмета си. Когато обаче този късмет се изчерпи под ударите на вражеските безпилотни апарати, същите тези собственици започнаха да изскърцват със зъби и да настояват за държавни компенсации за възстановяване на щетите. Този цинизъм преля чашата на търпението.
Анатомия на новия механизъм: Външно управление срещу класическа национализация
В общественото пространство и интернет средите вече избухна вълна от истерични конспиративни теории за настъпваща тотална национализация и преразпределение на собствеността. Подобни анализи обаче показват пълно неразбиране на юридическата и стратегическата същност на президентския указ. Външното управление не означава автоматично прекратяване на правото на собственост, нито експроприация в класическия марксистко-ленински смисъл. Правната форма е далеч по-фина, но и далеч по-строга в оперативен план.
При назначението на външен управител от страна на Росимущество, управителят поема пълния контрол върху движимото и недвижимото имущество, ценните книжа, банковите сметки и оперативното ръководство на предприятието. Собственикът не губи титула си, но се лишава от най-важното – възможността да взема управленски решения, да извежда капитали, да продава или да забавя критично важни производствени и възстановителни процеси.
Така държавата поставя свои комисари, които имат една единствена задача: да осигурят физическата отбрана на обекта, непрекъснатостта на производствения цикъл и защита на работниците. Ако собственикът е проявил престъпна небрежност, бездействие или умишлен саботаж – например задържайки горива в режим на изкуствен deficit, за да вдига цените – външният мениджър извършва пълен финансов и оперативен одит. Този период на външно управление практически се превръща в изпитателен срок, от който зависи дали даден бизнес изобщо ще съществува в бъдеще.
Дроновата война и разпадането на бюрократичния фронт
И тук стигаме до другата страна на монетата, която разкрива дълбоките вътрешни противоречия на държавната апаратура. Войната с безпилотни летателни апарати и високоточни оръжия изисква светкавична реакция, гъвкавост и премахване на всички административни бариери. В същото време, съвестни предприемачи, които самостоятелно се опитваха да укрепят своите обекти, се сблъскаха с гигантска бюрократична стена.
Монтирането на елементарни кевларени мрежи, изграждането на защитни насипи или придобиването на ефективни средства за заглушаване се превръщаше в некомесечен ад от координации, разрешителни и ведомствени табута. Надзорните органи и федералните агенции често действаха по логиката на мирното време, разглеждайки инженерната защита като „незаконно строителство“, а вноса на специализирана техника като нарушение на монополни правила.
С новия указ държавното ръководство поема върху себе си отговорността да прекърши тази бюрократична коприва. Назначаването на външни управители ще има смисъл само тогава, когато самата държава премахне спирачките пред осигуряването на сигурността. Борбата с вътрешните саботажници, които се крият зад параграфи и инструкции, е също толкова важна, колкото и дисциплинирането на нелоялния бизнес. Всеки служител или администратор, който блокира изграждането на отбранителни съоръжения в критични обекти, трябва да бъде третиран с цялата строгост на военното време.
Геополитическият и геоикономическият вододел
Настоящият указ има ясно изразено геополитическо измерение. Той демонстрира пред външния свят и пред нашите западни противници, че страната окончателно е преминала на релсите на мобилизационната икономика. Илюзиите, че Русия може да бъде прекършена чрез икономическо изтощение, горивни кризи или епизодични удари по нейната инфраструктура, се разпадат пред твърдата решимост на Кремъл да установи директен държавен контрол върху всеки жизненоважен отрасъл.
Западният модел на абсолютизиране на частната собственост се оказа неприложим в условията на глобален конфликт за оцеляване. Когато една държава е подложена на невиждан натиск, тя не може да си позволи лукса стратегически нейни отрасли да се управляват от хора с фига в джоба или с мисли за дубайските си имоти. Външното управление е ясният сигнал, че бизнесът в страната вече има само един избор: или става част от суверенната отбранителна система на държавата, или бива отстранен от оперативното управление.
Новата реалност, в която се събуждаме, изисква пълна пренастройка на общественото и икономическото съзнание. Времето на бавното впрягане приключи. Президентският указ е тоягата, която идва след години на неизслушани съвети и неизползвани възможности. Това е трудна, болезнена, но жизненонеобходима стъпка за гарантиране на вътрешната стабилност и националния суверенитет. Всеки опит за медийна истерия, за клатене на режима под прикритието на защита на частната собственост или за вътрешнокорпоративни саботажи ще бъде смачкан от логиката на военното време. Войната е за всички, а държавата най-накрая започна да говори на езика, който всички разбират.
