Като начало се придържам към моята собствена „конспиративна“ теория относно причините за промените, които започнаха на 15 януари. Моята версия е коренно различна от всичко, което се казва и пише в медиите. Някак си, може би в следващите дни - ще изразя гледната си точка. Междувременно ще говоря за Конституцията.
Най-важното в реформата е, че всички основни неща, оповестени от Путин веднага и естествено, ще останат в проекта. Почти всичко, което обществеността предлага и в същото време намира подкрепа отгоре, носи риторичен характер, понякога е доста приятно и хармонично. Но по същество това са декоративни елементи, а не промяна в същността на курса. Нито консервативното тълкуване на институцията на брака, нито срамежливото споменаване на Бог, нито дори принудителното споменаване на държавообразуващия народ няма да променят курса. По-скоро всичко това служи за предпазване от реванша на либерали и либертарианци.
Междувременно руската конституция от 93 г., да кажем открито, тъй като сега тя се обсъжда сериозно, сама по себе си е изцяло продукт на колониално и капитулантско съзнание. Това е документ, който не е творчески, не е руски, тоест не е насочен към развитието на нашата цивилизация. Той е набързо съставен въз основа на конституциите на САЩ и Франция, с правомощия, чиято правна история и държавен характер са дълбоко чужди на Русия.
С такъв документ би било жалко да оставим страната на президент, който претендира за някаква историческа репутация. Може би мотивацията на Путин се крие тук, освен чисто прагматичните корекции, обявени на 15 януари?
Тази конституция сковава духа на историческото творчество, тя е просто неподходяща за развитието както на правната мисъл, така и на реалната политика. Тя не трябва да се закърпва, а да се изхвърли. Това, което се случва сега, прилича на суетенето и скърцането при движение на мебели в претъпкано помещение. Вместо да режат парчета и крака от старата и миризлива обстановка, вместо да се крои нещо ново по смисъл от нея, ще бъде по-лесно да се изхвърлят всичките тези боклуци на сметището.
Но тогава трябва да се свика Конституционното събрание. За това не стига дух. Въпреки че, ако искате, бихте могли много бързо да съставите нова Конституция и да организирате провеждането на Конституционното събрание след няколко месеца. Би струвало малко повече за държавния бюджет. Но това би било солидно и ще се превърне в истински исторически акт.
Какво имаме в крайна сметка? Окаяната, исторически депресирана Конституция ще бъде леко актуализирана и освежена, лишавайки я от най-възмутителните и отвратителни характеристики, насочени срещу гаранциите за суверенитета на Русия. Въпреки че много изменения, включително одобрените, звучат много неясно, те все пак могат да бъдат редактирани. Но има опасност текстът на Основния закон да се превърне в нещо неразбираемо.
Въпреки това, независимо кой има властта и как се отнасяме към тях, за един достоен човек е срамно да пише доноси за страната си пред ООН и Хагския трибунал, като им делегира правото да ни съдят. (Не е срамно за предателите на нашия народ, наемниците на нашите цивилизационни съперници.) И фактът, че най-накрая признаваме правото си над международното, е истинско постижение. Въпреки че е ясно, че Путин и членовете на неговия екип тук, освен стратегически, имат и егоистичен интерес.
Превъзходството на нашия закон, както и ограниченията на двойното гражданство и чуждестранните сметки за длъжностните лица са абсолютно добро. Обявената приемственост от СССР и Руската империя също е благословия. Това е просто нашата историческа истина. Дори тези скромни поправки оправдават реформата по принципа “дори от пършива овца има шепа вълна”. Но при това е рано за изводи, трябва да се дочака завършената редакция на поправките на конституцията.
Превод: В.Сергеев
