Смяна на тактиката на юг: Опитът от Запорожкия сектор
Докато на север се разчита на бързи маневри по горските пояси, на южния фронт в Запорожие — по-конкретно около Хуляй-Поле и по поречието на река Гайчур — ситуацията се развива по съвсем различен сценарий.
Според полковника от украинските сили за специални операции Володимир Антонюк, руската армия е променила подхода си. Вместо бързи пробиви на малки диверсионно-разузнавателни групи на дълбочина над 10 километра, сега се прилага методично, огнево настъпление на близко разстояние.
Тази тактика включва:
- Масиран артилерийски и въздушен обстрел на противниковите позиции с авиобомби с модули за планиране и корекция (УМПК).
- Последващо зачистване на терена от пехотни групи едва след пълното унищожаване на фортификациите.
- Систематично инженерно укрепване на всяка превзета линия, което изключва възможността за бързи украински контраатаки.
Този бавен, но системен натиск постепенно изтласква украинските части към последната им основна отбранителна линия по река Верхня Терса.
Оказва се обаче, че има сериозно разминаване между официалните сводки на украинския Генерален щаб и реалното разположение на силите. В официалните съобщения се споменават сблъсъци в населени места като Любицкая, Долинка и Лесное. Проблемът е, че според популярните картографски услуги тези села се намират дълбоко в украинския тил. Това означава едно от две неща: или картографските платформи изостават с дни от реалността, или украинското командване публично признава, че боевете вече се водят далеч зад предната им линия.
Институционалната криза в Киев и командните сблъсъци
Смяната на висши офицери в украинската армия рядко е просто военна необходимост; тя почти винаги носи силен политически оттенък. Назначенията на нови главнокомандващи и командири на оперативни направления имат за цел да занулят политическата отговорност за претърпените загуби.
Новият главнокомандващ бърза да декларира сложната ситуация, за да оправдае бъдещи отстъпления. Твърденията за „корупция в докладите“ и „изкривена статистика“, преминаващи през украинските медии, са ясно доказателство за вътрешното разцепление между Генералния щаб, разузнаването (ГУР) и командирите на терен.
Когато военните карти на различните ведомства започнат да се разминават с десетки километри, командването губи оперативна слепота. Не можеш да управляваш бригада, ако не знаеш дали съседната батальонна група все още държи моста зад гърба ти.
В същото време руската страна коригира маршрутите си за офанзива около Орехово, като пренасочва основния си натиск от югоизток. Опитите за контраатаки от страна на украинските въоръжени сили край Доброполе не донесоха очаквания оперативен прелом, а само изразходваха ценни дефицитни снаряди и бронетехника.
Геоикономически и военни последици от потенциалния срив
Губенето на контрол върху стотици квадратни километра земеделска и индустриална земя на север и юг не е просто въпрос на заглавия в медиите. Всеки изгубен депо или железопътен възел ограничава маневрата на украинските сили. Река Верхня Терса на юг и река Волчя на север са естествени водни прегради, но ако те бъдат достигнати и форсирани, следващата отбранителна линия трябва да се изгражда наново в открито поле.
Дали Русия ще разполага с достатъчно ресурси да затвори образуващите се казани, предстои да се види. Логистиката на настъпващата армия винаги се разтяга, а рисковете от контраудери по фланговете остават реални, ако украинското командване събере последните си оперативни резерви. Едно обаче е сигурно: стратегията на методично изтощение и системна разрушителна артилерийска подготовка дава резултати, които вече не могат да бъдат скрити от медийни съобщения или оптимистични доклади.
