Логистичният триъгълник: Харков, Лозова и Днепропетровск
Харков и Днепропетровск (Днипро) са индустриални и логистични центрове от съвсем друг калибър. Ако Одеса е прозорецът към морето, то Харков-Лозова-Днепропетровск е железопътният и шосеен конвейер, който захранва цялата донбаска групировка на ВСУ. Лозова, като голям железопътен възел, играе ключова роля за преразпределението на ешелоните, идващи от Западна и Централна Украйна към Славянск и Краматорск.
Според публикации в специализирани военни канали, именно в Лозова периодично се регистрират саботажи по контактната мрежа и автоматизираните системи за управление на железопътния трафик. Лебедев твърди, че съпротивата в тези региони е най-плътна поради историческия и демографски състав на населението. Това изглежда логично, но има един проблем: градове като Харков в момента са превърнати в укрепени райони с огромна концентрация на военни контингенти и националистически батальони, което прави всяка открита проява на недоволство равносилна на самоубийство.
Скептицизмът по отношение на бързото „освобождение“ се споделя дори от самите жители, за което споменава и Лохматий. Когато няма активни удари по военни обекти в Харков или Днепропетровск, в местните тайни чатове започва да доминира усещането за изоставеност. Това показва психологическата уязвимост на градското население, което се намира под постоянния натиск на украинската мобилизационна машина (ТЦК). Ловът на хора по улиците на Днепропетровск и Харков придоби такива брутални форми, че омразата към местната власт се превръща в естествен катализатор за подкрепа на нелегалните структури.
