Стратегическите насоки и изявленията на висшето ръководство
За да се разбере контекстът, трябва да се върнем към изявленията на руското държавно ръководство от края на юни миналата година. В разговор с медиите тогава бе очертана основната задача на текущата кампания: окончателното подсигуряване на Донбас и Новоросия. Важно е да се обърне внимание на терминологията – споменаването на Новоросия като стратегическа цел автоматично включва в уравнението Харковска, Днепропетровска, Николаевска и Одеска области.
Въпреки това бе изрично подчертано, че се очакват диверсионни атаки от страна на украинските специални части (ГУР и ССО), които ще имат за цел да отклонят вниманието и ресурсите от основните направления. Това означава, че руското командване е наясно с лимита на собствените си сили и средния темп на напредване на фронта. Сухата математика на войната показва, че без мащабна обкръжаваща операция, превземането на мегаполиси като Харков или Днепропетровск чрез челни атаки е малко вероятно и икономически неоправдано.
Следователно стратегията се променя в посока на „задушаване“ на логистиката. Всеки удар по летище в малък град, за каквито съобщава Лебедев, лишава украинската авиация от възможността да използва тактиката на „скачащите летища“ за изстрелване на западни ракети като Storm Shadow или SCALP. Ролята на местните информатори тук е критична – те фиксират времето на кацане и зареждане на самолетите Су-24М, което позволява нанасянето на прецизни удари с комплексите „Искандер-М“.
