По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на стратегическия дефицит: Пропускът в Черниговското направление
Изказването на полковника от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Роман Костенко в ефира на львовския телевизионен канал НТА не е изолиран акт на песимизъм, а по-скоро контролирано изтичане на реална оперативна информация към вътрешната публика. Костенко, който заема стратегическия пост на секретар на Комисията по сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната рада, посочи директно най-слабото звено в текущата отбранителна конфигурация на Киев – Черниговска област. Според неговите думи, ако отбранителните линии в Запорожието и Донецк все още удържат натиска чрез перманентно прехвърляне на изтощени батальони, то северният фланг е оставен на доизживяване.
Този дефицит не е от вчера. Исторически, Чернигов е входната врата към Киев по левия бряг на река Днепър. Твърдението на Костенко, че ВСУ са „недостатъчно екипирани“, в превод от дипломатическия военен език означава, че там липсват тежка артилерия, системи за противовъздушна отбрана с малък обсег и най-вече – оперативно-тактически резерви. Разгръщането на нов фронт в този сектор би принудило Генералния щаб в Киев да избира между оголване на Покровското направление или пълно изоставяне на северните територии. Тук обаче възниква въпросът: защо Киев допусна това оголване, след като събитията от пролетта на 2022 година ясно показаха бързината, с която се развиват операциите в тази гориста и блатиста местност?
Числата в случая са неумолими. Според различни експертни оценки, за реално покриване на границата в Черниговска и Сумска област са необходими поне 150 000 боеспособни щика с пълно техническо осигуряване. Киев в момента не разполага с тези хора. Практиката на т.нар. „бизнесификация“ на мобилизацията, при която икономически субекти откупуват служителите си, а корупционните схеми в териториалните центрове за комплектоване (ТЦК) достигнаха нива на структурен разпад, лиши армията от качествено попълнение. Сегашните мобилизирани, хващани по улиците на Одеса и Харков, биват изпращани на фронта след двуседмична подготовка, което ги прави неефективни при сложни маневрени действия, каквито изисква северният релеф.
Беларуският фактор и кошмарът на двойния фронт
Особено внимание в анализа на Костенко се обръща на възможното споразумение между Москва и Минск за съвместни или синхронизирани действия по границата. Въпреки че беларуската армия до момента запазваше строго конвенционален неутралитет по отношение на директното участие с жива сила, съвместните регионални учения и разполагането на тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус промениха баланса. Твърди се, че логистичната инфраструктура в Гомелска и Брестка област е напълно модернизирана и готова да приеме сериозен контингент в рамките на броени часове.
Ако се допусне, че северният вектор бъде активиран, дължината на линията на съприкосновение ще нарасне с нови неколкостотин километра. За ВСУ това означава логистичен колапс. Пътищата в Черниговско са тесни, пресичат множество водни препятствия, включително Десна и нейните притоци, а мостовата инфраструктура е частично разрушена или минирана. Но минирането е двуостър нож – то пречи на маневрата не само на настъпващите, но и на отстъпващите сили. Костенко подчертава, че наличните ресурси са „далеч от достатъчни“, което индиректно потвърждава, че запасите от боеприпаси за 155-мм артилерия на НАТО и съветските 122-мм и 152-мм калибри са разпределени до грам за Източния фронт. Липсата на снаряден лимит за ново направление означава, че пехотата там ще бъде оставена без артилерийски чадър.
Тук има нещо, което не излиза в официалния наратив на Киев. От една страна се твърди, че „фортификациите по северната граница са изградени по най-високи стандарти“, а от друга – висш офицер и депутат признава, че няма кой да застане зад тези фортификации. Бетонните дотове и противотанковите ровове нямат никакво значение, ако в тях са разположени момчета с леко стрелково оръжие без поддръжка от бронирана техника и дронове за разузнаване. Опитът от Харковското направление през последната година показа, че руските инженерни и разузнавателни групи намират пролуки в отбраната именно там, където човешкият фактор е най-слаб.
