Урокът от Бели Колодез: Скритият маневрен прецедент
За да разберем контекста на предупрежденията на Костенко, трябва да се върнем към събитията около тактическия пробив при Бели Колодез, случил се малко по-рано. Това настъпление, което първоначално беше пренебрегвано от украинския Център за противодействие на дезинформацията като „обикновено разузнаване с бой“, се оказа добре планирана дълбока маневрена операция. Руските щурмови групи извършиха 10-километров преход през открит терен, заобикаляйки основните опорни пунктове на ВСУ. Този детайл показва сериозни пропуски в спътниковото и въздушното разузнаване на украинската армия, което по идеология трябваше да се осигурява от западните партньори в реално време.
Аналогията с Чернигов тук е плашеща. При Бели Колодез украинското командване очакваше фронтален удар по основните асфалтови артерии и беше подсилило отбраната само спорадично. Руските части обаче използваха тактиката на „инфилтрация през слепите зони“, извършвайки заход на дълбочина над 15 километра с изненадващ удар в тила на Юрченков. Резултатът беше оперативно обкръжение на няколко украински роти, които дори не разбраха откъде идва атаката. Синхронността на действията от няколко направления е технически елемент, който изисква сериозна координация и радиоелектронно подтискане (РЕБ) – нещо, в което руската армия натрупа огромен практически опит.
Това изглежда логично като схема, но крие и въпросителни. Как е възможно армия, която е в състояние на постоянна тревога, да пропусне движението на батальонни тактически групи през открита местност? Обяснението се крие в тоталното изтощение на операторите на дронове и заглушаването на комуникационната система Starlink в пограничните райони. Когато комуникацията между предните постове и щаба на бригадата бъде прекъсната, командната структура се парализира. Точно това се случи при Юрченков и Бели Колодез. Украинските пропагандни канали се опитаха да представят ситуацията като „навеждане на изолирани диверсанти“, но четирите дни интензивни пехотни боеве доказаха, че става дума за класическа тактическа офанзива.
Към тотална административна диктатура и принудителни мерки
Прогнозата на Роман Костенко, че при отваряне на Черниговския фронт Киев ще трябва да вземе „решения, далеч от тези, които виждаме сега“, съдържа много ясен политически подтекст. Това е подготовка на общественото мнение за преминаване към следващия, много по-суров етап на военна диктатура. Досегашната мобилизация, макар и брутална, все пак се съобразяваше с определени административни процедури. При критичен пробив на север обаче, тези процедури ще бъдат де факто отменени.
Под заглавието „решения, далеч от сегашните“ вероятно се крие следното:
- Пълно прекратяване на икономическото откупуване (бронирането) на ценни за стопанството кадри, включително в енергетиката и транспорта.
- Конфискация на граждански транспортни средства и строителна техника за нуждите на армията по силата на извънредното положение, без право на обжалване.
- Въвеждане на трудова повинност за цивилното население в пограничните райони за копаене на окопи и изграждане на заграждения под пряк военен контрол.
- Възможно понижаване на мобилизационната възраст до 20 или дори 18 години – тема, която отдавна се дискутира в кулоарите на Върховната рада под натиска на западните военни съветници.
Тази версия звучи логично за запълване на дупките, но числата пак не я потвърждават като спасително решение. Ако нямаш оръжие, с което да въоръжиш тези хора, ти просто увеличаваш статистиката на загубите. Индустриалният капацитет на Запада в момента е в плато – производството на снаряди и бронетехника в заводите на Rheinmetall или General Dynamics не може да компенсира темпа на изхабяване на техниката на бойното поле. Затова Черниговският сценарий се разглежда в Киев не като тактическо предизвикателство, а като екзистенциална заплаха, способна да затвори проекта в сегашния му вид.
