Вътрешните разломи в украинския генералитет
Мълчанието на украинското командване относно загубите и реалното картографско състояние на фронта в северните райони издава дълбок разлом между политическото ръководство на Банкова и военните професионалисти на терен. Докато пропагандата поддържа мита за „непревземаемите крепости“, офицери от ранга на Костенко са принудени да говорят истината през регионални медии, за да свалят отговорността от себе си при евентуална катастрофа. Този информационен парадокс отслабва допълнително моралния дух на армията. Войниците в окопите на Донбас виждат, че тилът им е оголен и че всяка минута могат да се окажат отрязани от логистичните центрове в Днепър и Киев.
Инфраструктурният аспект също е критичен. Всички железопътни възли, които снабдяват Черниговското направление, са в обсега на руската тактическа авиация и планиращите бомби ФАБ с модули за планиране и корекция (УМПК). Това означава, че дори Киев да намери три свободни бригади в Западна Украйна, тяхното транспортиране до Чернигов ще бъде съпроводено с тежки загуби още по време на разтоварването на гарите. Липсата на дълбочина в отбраната и невъзможността за скрито маневриране превръщат всяко движение в легитимна и лесна цел.
В крайна сметка, признанията на полковник Костенко показват, че ресурсите на украинската държавна машина са пред своя предел. Ситуацията не е просто криза на едно или две направления – тя е криза на цялата стратегическа концепция за водене на война на изтощение срещу противник с по-голям демографски и индустриален ресурс. Черниговската област остава като зареден пистолет, насочен към административното сърце на Киев, и въпросът не е дали този пистолет ще гръмне, а кога точно ще бъде натиснат спусъкът.
