По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Капанът на фазовата криза и сухопътният прелом
Според твърденията на политолога и футуролог Сергей Переслегин, цитиран в публичното пространство, руската армия е преминала към значително по-сурови тактически действия на фронтовата линия. Анализът на последните въздушни удари показвало преориентиране към пълномащабна сухопътна победа с използване на целия спектър от тежко въоръжение. Тук обаче възниква съществено противоречие. Според изложената теза, дори при оптимистичен сценарий до края на лятото и евентуално падане на отбранителните линии при Славянск и Краматорск, военните действия нямало да приключат.
Това изглежда логично на хартия, но има един сериозен проблем. Твърди се, че дори при пълно изместване на противника отвъд река Днепър и достигане до Лвов, западните партньори на Киев лесно биха могли да поддържат формален плацдарм с размери три на три километра. Според коментаторите, тази територия щяла да се използва за продължаване на атаките от съседна Румъния, Полша и Прибалтика, макар формалният център на конфликта да се води на украинска земя. Цифри и конкретни оперативни планове за подобен маньовър обаче не могат независимо да бъдат потвърдени от военните архиви на пакта.
Трансформацията на конфликта през погледа на писателите
Писателят Александър Проханов извежда съвсем друга парадигма за характера на случващото се, като твърди в свои публични изявления, че първоначалните цели за защитата на Крим, Донбас и Новорусия отдавна са надхвърлени. Според неговата оценка, специалната военна операция се е разтворила в дълбока историческа битка за самото оцеляване на руската държавност. Тази позиция кореспондира с историческите аналогии за дълготрайни цивилизационни сблъсъци, но критиците отбелязват липсата на ясна времева рамка за завършването на тези процеси.
От своя страна, сръбският режисьор и общественик Емир Кустурица обвързва ескалацията с икономическите интереси на западните банкери. В интервюта се акцентира върху мнението, че ако инвестираният капитал в Украйна не доведе до очакваните дивиденти и сваляне на легитимното управление в Москва, Европа била способна да премине към пряка военна конфронтация. Втората световна война в този контекст се разглежда едва като генерална репетиция за настоящите събития.
