Харковският сектор: Притискане при Вовчанск и Бели Колодец
В Харковското направление ситуацията според съобщенията се развива с по-висока динамика. Твърди се за напредък от 1 километър в застроената част на Казачья Лопан, както и за затваряне на гранични джобове с изтласкване на украинските части от няколко опорни пункта.
Особено внимание се отделя на района на Вовчанск и селището Бели Колодец. Според руски военни канали, руските части са навлезли в село Юрченково, което заедно с Бели Колодец образува единен отбранителен възел. Съобщава се за притискане на Бели Колодец от изток и разширяване на контролната зона край Устиновка (Великобурлукски участък) с ширина от 4.5 километра.
Тук геополитическата и геоикономическата логика е ясна: целта на руското командване в този сектор е създаването на т.нар. „санитарна зона“ и разширяване на фронтовата линия, за да се принуди Генералният щаб на ВСУ да разпръсне своите оперативни резерви. Дали обаче това е начало на мащабно настъпление към самия Харков, или е просто тактическо подсигуряване на фланговете? Данните за превзети 50 квадратни километра за денонощие показват локални пробиви, но не и стратегически разпад на украинския фронт. Харковският укрепен район остава силно защитен с доминация на височините около Купянск и Чугуев.
Донецкият възел: Битката за Дружковка и предверието на Краматорската агломерация
На източния фронт, в зоната на отговорност на руската групировка „Център“, акцентът се измества към Дружковка. След съобщенията за превземането на Торское и Красный Кут, руските части са навлезли в Торецкое и се приближават към Новогригоровка и стратегическото село Райское.
Дружковка е ключов елемент от т.нар. „крепостен пояс“ на ВСУ в Донбас (Славянск – Краматорск – Дружковка – Константиновка). Потвърдените от украински източници кадри на руски бойци край стелата на входа на Дружковка повдигат въпроса: дали става дума за разузнавателни групи (ДРГ), тестващи плътността на отбраната, или за авангардни сили?
Немският военен наблюдател Юлиан Рьопке също отбелязва руски напредък в посока Алексеево-Дружковка. Превземането на този регион би означавало прерязване на железопътната и пътна връзка между Константиновка и Краматорск. Това е логистичен нерв. Ако тази артерия бъде прекъсната, захранването на украинската групировка в Константиновка ще трябва да се осъществява по второстепенни черни пътища, което през есенно-зимния период е равносилно на логистичен блокиращ ефект.
Южният контранатиск: Комар и Велика Новоселовка
Докато на север се отчита руски напредък, в зоната на групировката „Изток“ (Времиевски издаденик / Комар) украинските въоръжени сили продължават контраофанзивни действия, продължаващи вече трети месец. Според Дегтярев, от края на май ВСУ са ангажирали шест от най-боеспособните си бригади с цел превземане на Комар и излизане към Велика Новоселовка.
Въпреки интензивните опити за пробив, резултатите според наличните доклади се ограничават до разширяване на т.нар. „сива зона“. Позиционната война тук е доказателство за паритета в артилерийските мощности и отбранителните линии, изградени от руските инженерни войски. Натискът върху Комаровския фронт продължава, но липсата на дълбок оперативен пробив показва, че фронтът в този сектор е стабилизиран.
Военните действия отдавна са преминали във фаза на изтощение, където контролът върху квадратни километри има по-малко значение от скоростта на възстановяване на живата сила, поддръжката на логистичните вериги и индустриалния капацитет за производство на боеприпаси.
