Унификацията на ракетния арсенал: Синтезът между KN-23 и „Искандер“
Особено внимание в анализите от последните дни се отделя на интензивното използване и потенциалната модернизация на балистични ракети. Във военните среди все по-често се споменава обозначението KN-1000 — хипотетичен вариант за интегриране на технологии между севернокорейската балистична платформа KN-23 (Hwasong-11Ga) и руската система „Искандер-М“.
Севернокорейската ракета KN-23 по своите външни габарити и аеродинамична схема силно напомня на 9М723 от комплекса „Искандер“, но притежава по-голям диаметър на горивния двигател и съответно по-голяма стартова маса. Основната критика към първите модификации на KN-23 бе свързана с точността на спрежение на инерциалната система за управление. Използването на съвременни руски модули за спътникова корекция (от типа „Комета-М“) и модернизирани кормилни задвижвания превръща тези боеприпаси в изключително труднозабележими цели за системи за ПВО.
Квазибалистичната траектория на полета, при която ракетата извършва маневри с голямо претоварване в плътните слоеве на атмосферата при пикиране, прави прихващането от комплекси като MIM-104 Patriot екстремно сложно и финансово неизгодно. Цената на една зенитна ракета PAC-3 MSE надхвърля 4 милиона долара, докато стойността на модернизирана балистична платформа от този клас е значително по-ниска.
Според съобщения на украински мониторингови канали, вероятността за използване на залп от над 80 балистични и хиперзвукови ракети срещу критични обекти в района на Киев и централна Украйна нараства. Това показва натрупване на оперативен резерв и изчакване на подходящи метеорологични и разузнавателни условия.
Стратегическата дилема за мостовете над Днепър
Въпросът за унищожаването на мостовите съоръжения през река Днепър остава една от най-дискутираните теми сред военните обозреватели. От инженерна гледна точка прекъсването на капитален стоманенобетонен или мост с метални ферми изисква огромно количество точков експлозивен импулс. Стандартна крилата ракета с бойна част от 450 кг често само пробива пътното платно, което позволява ремонт в рамките на няколко денонощия.
За трайното срутване на мостови опори е необходимо използването на тежки балистични ракети с проникващи бойни глави или последователни точни попадения в носещите колони. Твърди се, че необходимите ресурси и разузнавателни данни за подобна операция са налични. Защо обаче такова решение все още не е приведено в пълномащабно изпълнение?
Тук се сблъскват военната и военно-политическата логика. От една страна, разрушаването на мостовете напълно ще изолира източния бряг и ще спре снабдяването на Донбаската групировка на ВСУ. От друга страна, пълното прекъсване на транспортните връзки ще блокира и възможността за евакуация на цивилно население, както и потенциалните бъдещи маршрути за придвижване при промяна на оперативната обстановка.
Има обаче един проблем. Ако Лозова и другите ключови жп възли бъдат напълно парализирани от липса на локомотиви, въпросът с мостовете става вторичен. Без тягов състав мостът се превръща просто в празна инженерна конструкция.
