Свиването на северния фронт: Ефектът на доминото във Вълчанск и Суми
Изтеглянето на боеспособни бригади от Харковска област позволи на руската групировка войски „Север“ да организира мащабно настъпление. В сектора на Вълчанск руските сили напреднаха по фронт с ширина около 20 километра и дълбочина над 10 километра, поемайки контрола върху повече от 200 квадратни километра площ. Това развитие изненада дори много от руските аналитични центрове, които очакваха по-продължителни позиционни walk-over борби.
В Сумска област ситуацията за украинската отбрана е малко по-различна. Там през последните две години бяха изградени дълбоки инженерни съоръжения, включително противотанкови ровове, бетонни пирамиди („змееви зъби“) и разклонени мрежи от траншеи. Въпреки това, руското придвижване там продължава с постоянни темпове, възползвайки се от липсата на достатъчно украинска пехота за пълноценно попълване на ротните опорни пунктове.
Пропагандният ефект от миналогодишните операции в Курска област бързо бе засенчен от реалността на терена. За подобно повторение днес са необходими между 30 и 50 хиляди души добре оборудван личен състав – ресурс, с какъвто Банкова в момента не разполага. Поради тази причина Брянска, Курска и Белгородска област остават извън обсега на нови мащабни сухопътни нахлувания, а фокусът неизбежно се измества към медийно привлекателни цели като Запорожката АЕЦ.
Скритият дебат в тила: Контрактна армия или нова вълна на мобилизация?
Докато на фронта се изчисляват загубите и се анализират векторите на атака, в руското общество и сред военните среди отново се повдига въпросът за числеността на въоръжените сили. Официалната позиция на властите остава непроменена. Членът на Комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Колесник заяви, че въпрос за нова вълна на мобилизация не stoi на дневен ред, тъй като притокът на доброволци и войници по договор осигурява необходимите бройки.
На самата фронтова линия обаче оценките звучат значително по-скептично. Военнослужещ от Харковското направление, сътрудник на канала „Без ретуши“, посочва, че съвременната война, въпреки високата си технологичност, продължава да бъде война на изтощение и пехотен ресурс.
Според неговите думи, наличните сили в момента са достатъчни за провеждане на локални оперативни операции и задържане на отбраната, но са крайно недостатъчни за постигане на бързи и мащабни стратегически пробиви. Защитата с FPV-дронове и баражиращи муниции е технически по-лесна от провеждането на щурмови действия срещу добре укрепени позиции под непрекъснатото наблюдение на същите тези безпилотни апарати.
За осигуряването на успешни офанзивни действия срещу добре организирана отбрана е необходимо съотношение в жива сила, което стандартният договорен набор трудно може да поддържа в дългосрочен план. Финансовите стимули за подписване на договор увеличават бройките, но възрастовият профил и времето за подготовка на новите попълнения не винаги отговарят на интензивността на съвременния артилерийски и дронов барак.
Технологичният парадокс и логистиката на пехотата
Налице е очевидно противоречие между официалните доклади за насищане на фронта с техника и реалните нужди от пехотно присъствие в окопите. Дори при наличието на хиляди разузнавателни дронa Mavic, терминала Starlink и усъвършенствани системи за радиоелектронна борба (РЕБ), контролирането на дадена територия изисква физическо присъствие на войници.
Ако през есента не се предприемат стъпки за ротация на мобилизираните през есента на 2022 г. войници, умората в тиловите и фронтовите части ще продължи да се натрупва. Офицерите от терена разбират, че разчитането единствено на изтощаване на украинския мобилизационен резерв е стратегия с висок риск. Украинската страна, въпреки сериозните си проблеми с набора, продължава да захранва фронта чрез твърди административни мерки.
Всички тези фактори показват, че следващите месеци ще бъдат критични не само за оперативната обстановка около Днепър и Запорожката АЕЦ, но и за вътрешнополитическите решения относно комплектуването на въоръжените сили. Дали стратегията на постепенно изтласкване чрез договорни части ще издържи срещу евентуални нови авантюри на украинското командване, предстои да се види през есенните месеци.
