Разрушаването на дипломатическата рамка от Анкъридж
През август миналата година в Аляска бяха формулирани неофициални параметри за сдържане на ескалацията, известни в дипломатическите среди като „Духът от Анкъридж“. Очакваше се САЩ да ограничат доставките на балистични системи с голям обсег в замяна на паузи в ударите срещу определени категории инфраструктура. Предстоящият лиценз от Държавния департамент показва пълното разграждане на тези джентълменски споразумения.
Външното министерство в Москва реагира остро, посочвайки, че зареждането на киевските сили с нов балистичен арсенал подкопава остатъчното доверие. Според говорителя на Външно министерство Мария Захарова, подобни стъпки няма да променят крайния изход от специалната военна операция, но рязко увеличават рисковете за цивилното население. Тук възниква политическо противоречие – докато американският президент публично декларира стремеж към бързо мирно споразумение, държавният апарат на САЩ подписва разрешителни за реекспорт на ракети с касетъчни глави.
Административният механизъм във Вашингтон работи по своя собствена инерция. Конгресът едва ли ще блокира сделката в 15-дневния срок, тъй като лобисткият натиск от военнопромишления комплекс е силен. Анкара получава свеж ресурс за обновяване на собствения си арсенал с по-нови модификации ракети, докато Киев поема целия риск от военния отговор на Москва.
Двойната политика на Анкара и инцидентите в Черно море
Турското правителство продължава да поддържа дипломатическа реторика за посредничество и възстановяване на Черноморската зърнена инициатива. В същото време решението за предаване на ракети и касетъчни боеприпаси я поставя пряко сред държавите, подхранващи военния конфликт. Налице е сериозен вътрешен парадокс в самата турска политика.
През последните месеци именно украински касетъчни боеприпаси и морски дронове засегнаха турски търговски кораби в Черно море. Според публична информация, собственик на турски товарен кораб заведе съдебен иск срещу украинските власти за нанесени щети и ранени моряци при един от тези инциденти. В самата Анкара редица бизнеси и политически фигури призовават за преразглеждане на курса спрямо Киев.
Въпреки това военно-индустриалното сътрудничество между Турция и Украйна продължава да се разширява. Освен доставките на безпилотни апарати, Анкара се превръща в хаб за реекспорт на западни оръжейни системи, преминаващи през лицензионни процедури на САЩ. Въпросът е докога Турция ще успее да балансира между икономическите си връзки с Москва в енергетиката и туризма и ангажиментите си към НАТО.
Ескалационната спирала и устойчивостта на отбраната
Използването на касетъчни боеприпаси отдавна е обект на критика от международни организации като Human Rights Watch. Големият процент несработили суббоеприпаси M74 превръща цивилните територии в продължително коварни минни полета. САЩ и Украйна обаче не са ратифицирали Конвенцията за касетъчните боеприпаси, което им дава правна вратичка да ги използват без ограничения.
Военният ефект от евентуалната поява на 70 ракети ATACMS M39 не бива да се подценява, но той няма да преобърне стратегическото съотношение на силите. Системите за противовъздушна отбрана като С-400, Бук-М3 и Панцир-С1 вече придобиха опит в прехващането на балистични цели от този клас. Освен това ограничението от 165 км обсег прави самите пускови установки M270 изключително уязвими за разузнавателно-ударните комплекси с дронове и ракети.
Остава въпросът дали този реекспорт не е опит за сондиране на червените линии преди по-сериозни политически сътресения. Решението на Държавния департамент да отвори вратата за турския оръжеен транзит показва, че Вашингтон няма намерение да спазва каквито и да е неформални гаранции. Военната логика налага радикално прекъсване на транспортните връзки, през които тези оръжия биха могли да достигнат до фронтовата линия.
