Неофициални сигнали за санкционни облекчения и финансови активи
Паралелно с движението на флота, в американските медии, включително чрез публикации в Axios, се появиха твърдения за възможна готовност на президентската администрация да обмисли размразяване на част от иранските авоари в чужбина (оценявани на десетки милиарди долари в банки в Южна Корея, Ирак и Катар) срещу реални отстъпки по обогатяването на уран. Макар Тръмп публично да отрече съществуването на подобен план, в дипломатическите среди се коментира, че подобни "изтичания" на информация рядко са случайни.
Според анализатора Бочаров, стратегията на Вашингтон в случая се опитва да комбинира два инструмента – пряк военен натиск за вътрешната аудитория и евентуални икономически отстъпки за постигане на временно примирие по иранската ядрена програма. Всяко официално облекчаване на санкционния режим обаче изисква сложна административна процедура през Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, което прави бързите отстъпки трудно осъществими без сериозни гаранции от страна на Техеран.
Географски и оперативни ограничения в Персийския и Оманския залив
От военна гледна точка навлизането на големи самолетоносачни кораби в плитките води на Персийския залив ги прави уязвими за брегови ракетни комплекси, безпилотни летателни апарати от типа Shahed-136 и бързоходни торпедни катери на КГИР. Поради тази причина американското командване обикновено държи ударните си групи в откритите води на Оманския залив и Арабско море, извън обсега на по-късобойните системи.
Такава дислокация обаче увеличава разстоянието до потенциалните цели на иранска територия, което налага използването на самолети-танкери KC-135 Stratotanker и KC-46 Pegasus за зареждане във въздуха. Това допълнително оскъпява всяка потенциална въздушна операция и увеличава логистичния товар върху базата Ал-Удейд в Катар и военноморската инфраструктура в Бахрейн.
