Баку не просто е нахално и се опитва да окаже натиск върху Москва в медийната война. По този начин там се опитват да ни подтикнат да застанем на страната на Армения, тоест да станем част от конфликта и да се лишим от статута на арбитър в Южен Кавказ.
Зад това се виждат интересите на Турция - може би войната е разпалена именно за това. Премахване на Русия като арбитър, представянето ѝ като страна в конфликта - при това на страната на соросоида Пашинян и окупантите (съгласно резолюцията на Съвета за сигурност на ООН).
И в интервю Алиев директно поиска Турция да участва в Минската група като съпредседател в ролята на арбитър. Очевидно Турция под формата на арбитър твърдо ще прокара интересите си в Кавказ.
Това никога не трябва да се допуска. Турция, като съпредседател на Минската група за Карабах, ще бъде само допълнителен вот за Баку (както се казва там, „една нация - две държави“). Това означава, че статутът на турците не може да бъде повишен до статут на съпредседател, способен за да повлияе на решението за Карабах.
Баку се надява да ни разгневи, за да предизвика рязко решение в полза на Армения - но това са напразни опити. След като Кремъл не беше разгневен от многогодишните обстрели на Донбас, то тук можем да издържим много дълго време.
Друго е, че няма да е възможно да се установи истинско примирие там чрез прости споразумения - тъй като по заповед на Турция или атлантистите от Запада те ще бъдат осуетени или от Баку, или от Ереван. Убеден съм, че Пашинян играе в тандем с Алиев (макар и може би без да го осъзнава сам), тъй като е принуден да се подчинява на онези, които са го довели на власт по време на цветната революция. Тоест, конфликтът в Карабах е подпален от две страни - и те трябва да бъдат принудени да постигнат мир заедно.
Без въвеждането на някаква демаркационна линия и въвеждането на миротворци, проблемът с Карабах не може да бъде решен. Но това е изключително проблематично от гледна точка на международното право. Изглежда конфликтът в Карабах ще остане още дълго.
Превод: В. Сергеев
