Александър Симов е журналист от вестник "ДУМА". Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. Интересува се от политика, блондинки и други магически явления
Не отне много време - само три дни след референдума американската посланичка Марси Рийс се появи в публичното пространство. За да дръпне дълга и мелодраматична реч за доброто енергийно сътрудничество между България и САЩ.
30.01.2013 20:05
Тези дни пред погледа ми попадна една много интересна новина. Великобритания била замислила да си прави антиреклама в Румъния и България, за да спре някакъв хипотитечен прилив на емигрантски вълни от тези две държави.
30.01.2013 02:42
Ще започна с почти незащитимо изречение - в крайна сметка референдумът беше най-хубавото нещо, което се е случвало на България в последните 4 години. Дори голите фотосесии на някоя новоизгряваща фолкдива не могат да го бият като събитие. Допитването за първи път даде възможност на политическите сили вън от ГЕРБ да заявят обществено присъствие, да наредят различен дневен ред от реда на кабинета и поне веднъж да поставят Бойко Борисов в ситуация, в която той да не отиде на пресконференция и да започне масови уволнения из кабинета, за да си оправи настроението.
29.01.2013 02:44
Разочарован съм. Очаквах да излязат повече хора. Защо не излязоха? Отговорът на този въпрос трябва да си го даде най-вече БСП. Ама буквално веднага. В името на това да се избегне още един черен юли. След юли 2009, един римейк ще ми докара инфаркт...:))))
28.01.2013 11:42
Демокрацията, оказа се, все пак има цена. Валутната единица на това политическо чудо се нарича "кюфтета". Очевидно те са генераторът на "свободния" избор. Без кюфтетата българската демокрация се оказа невъзможна. Поне така твърдяха цял ден хора от ромските махали, които бойкотираха референдума поради липсата на тази основна валута. Не са виновни те.
27.01.2013 20:33
От първия миг на ГЕРБ във властта най-трайното чувство за отвращение идва не от това, че те изобщо не знаят какво правят, не от това, че кабинетът им е триумф на какафонията над смисъла, а от патрицианското държание на Бойко Борисов към хората. Беше пресен премиер на три седмици, когато започна да реве, че той трябвало да плаща пенсиите, които Станишев вдигнал. Той да плаща? Да не би да вади парите от джоба си? Да не би случайно тези финанси да му принадлежат? Това чувство за собственост върху цялата държава е нещо много смешно. Или поне беше смешно в началото, докато не разбрахме, че авторът на тези думи наистина вярва в тях.Това не е точно психика на министър-председател, а по-скоро манталитет на мафиотски бос от роман на Марио Пузо, който смята, че всички му дължат някаква услуга.
26.01.2013 07:17
Напоследък не смея да си пусна телевизор, да отворя вестник или да прочета новина в информационна агенция, защото, когато го направя, все повече се убеждавам, че има някаква тежка конспирация на обеденените пиари и пиарки срещу здравия разум. Заливат ни такива новини, интервюта и репортажи, които трябва да ни разкрият "човешката", "ежедневната" страна на политиците, че вече не се издържа. Заради това всяка вечер благодаря на боговете, че наоколо в Подуяне няма денонощен магазин, иначе щях редовно да преяждам с шоколад в отчаян опит да си запазя малкото останали мозъчни клетки.
24.01.2013 13:00
Искам да отправя едно предварително предупреждение към четящите този текст. В долните редове възнамерявам да защитя много непопулярна теза във виртуалното ни общо отечество, така че всеки, който смята да чете с идеята да получи инфаркт, да му избие пяна на устата и да се чуди с каква обида да ме наругае, може да си спести усилията. Не си струва обаче да пишеш текст в съзвучие с общата вълна, защото обществото ни често отчаяно се нуждае от различни гледни точки.
22.01.2013 08:39
Смазващо за обикновения гражданин на Републиката е, когато трябва да гледа как шефа на една от спецслужбите в България НСО се черви като първокласник в опита си да се оневини. Половин България гледа на живо пресконференцията на генерал Тодор Коджейков, който се появи три часа след атентата срещу Доган, без да е гледал записите, без да е чел рапортите на служителите си, без да се е запознал с обстановката, за да може публично да мрънка в национален ефир и да се опитва да замита следите на провала на НСО, който този път стана очевиден за всички българи. Заради това няма нужда да се говори, каквото й да е, няма нужда да бъдат слушани мънкащите генерали, ексбодигардове на сегашния премиер, а трябва да се поставят важните въпроси, за да може да се изясни откъде идва този огромен провал на НСО.
20.01.2013 20:42
Не знам дали някой съзнава колко е опасно това, което се случи на конференцията на ДПС. А всъщност думата "опасно" не описва дори eдна стотна от взривоопасната ситуация, в която внезапно се оказа България. Опитът за атентат срещу Ахмед Доган, който се случи пред всевиждащия поглед на телевизионните камери, европейските гости и цялата страна, оголи за пореден път мизерията на политическите отношения у нас и ни напомни безпощадно като нестихнал зъбобол, че всичко в България е един театър – театър на демокрация, театър на партии, театър на нормализация, театър на благоприличие.
20.01.2013 02:15
1. Като чуя някой да ми говори как референдумът на 27 януари бил излишен, как въпросът бил експертен, как по темата трябвало да говорят ядрени специалисти, а не обикновени хора, ми идва да взема едно паве и да го метна по централата на ГЕРБ. Въпросът за развитието на ядрената енергетика не е въпрос единствено и само за експерти. Това е въпрос, по който хората могат, а не само могат, а очевидно и искат да си кажат думата. Откъде се взе това презрение към обикновените хора? Аз знам откъде - защото проповедниците на хаоса са наясно какъв ще е отговорът им. Заради това има целенасочена атака хората да не си повярват по тази тема, да бъдат отчаяни, да бъде направено и невъзможното, за да ги разубедят да отидат до урните.
18.01.2013 08:06
На 14 февруари 2011 година (хахаха, сега забелязвам колко символична е тази дата) със стария репортер се случи нещо сензационно. Точно на тази дата беше публикуван първият ми текст в Поглед.инфо. Бавих го една седмица, защото исках да напиша нещо по-особено, нещо по-символно, нещо, което да е по-разтърсващо. В крайна сметка сътворих текст със заглавие "Епохата на медийните врачки" , в който описвах кошмарната повтаряемост на телевизионен шаманизъм, на която става колективна жертва българското общество. Опитах се да пресъздам метафизичния ужас на това, че едни и същи лица през годините са защитавали диаметрално противоположни позиции и до какви проблеми с българската менталност ни доведе. Не мислех, че този текст може да види живот някъде другаде, освен в моя блог, защото точно по това време дори и интернет-средата не се славеше с някаква особено бляскава свободолюбивост.
17.01.2013 02:30
Премиерът се събуди с неприятно усещане. Беше сънувал, че Станишев се връща на власт и увеличава пенсиите, които той след това ще трябва да плаща. Потрепери от ужас. Заради това веднага се прекръсти. За здравето на Барозу и за еврокомисарите. Себе си остави най-накрая - помоли Началника и днес да му прати лентички за рязане и си пусна телевизора.
17.01.2013 00:42
Ако партиите бяха психиатрични разстройства, ГЕРБ веднага щяха да си спечелят шизофренията. Това дори не е политическа обида, а загрижена диагноза за отчаяния опит на управляващите да заметат следите си, точно както ментално неуравновесените извършват своите шамански ритуали, защото си мислят, че успокояват света по този начин.
16.01.2013 02:45
Навремето Емир Кустурица в едно свое киновидение си представи небесния свят като остров, който плава сред река - последното място, където описаната като утопия от него Югославия продължава да съществува в състояние на вечна сватба. Преди няколко години един приятел - Фукарата също описа едно такова видение - Небесният Перник. Там, след смъртта си, се събират всички, които приживе са се наслаждавали на пернишкия край, опитали са от лютия студ, от дивата природа, от местната ракия. Там, сред облаците, те потапят крака в небето, пълно със звезди и гледат надолу към нас, защото животът е кратък, но Небесният Перник вечен.
15.01.2013 02:40
Тези дни си говорихме с приятели за това какъв трябва и не трябва да е президентът. Всички бяхме категорични, че президентът трябва да е фигура максимално далече от Росен Плевнелиев. Този въздухар и богаташ, който не познава собствената си страна, прилича на извънземно, което случайно е попаднало на поста си и изобщо не може да се ориентира в реалностите. За една година лицето Росен П. натрупа толкова много гафове, че ще ни трябва книга с обема на "Война и мир", за да опишем всичките му ментални и политически несъответствия.
11.01.2013 02:40
Има едно много популярно и много вярно наблюдение на полския журналист Ришард Капушчински за ролята на понятието граница в човешката история. Навсякъде край нас виждаме граници, отбелязва мъдро Капушчински, дори в човешкото тяло ги има. Сякаш нещо в нашия мозък, някакъв древен инстинкт ни кара да очертаваме своята територия и да маркираме границите.На 10 януари това наблюдение придобива нова сила, защото едва ли има друго събитие след 1989 г., което така ясно да разделя обществото, слагайки между двете части граница на интерпретацията за това какво се случи през 1997 г. на въпросния ден.
10.01.2013 13:59
Няма нищо по-дразнещо на този свят, от това постоянно да опитват да ти промиват мозъка по един и същи начин. С годините европейските медии са развили перфектна технология за това. Новините се сглобяват от откъслечни факти, които се хиперболизират. Коментарите преливат от демократичен гняв. А пък като пуснеш патос в анализите, които постоянно да се въртят като развалена пералня - тогава вече можеш да си сигурен, че никой никога няма да си зададе правилните въпроси.
09.01.2013 02:40
Статията на Станимир Панайотов "Ново и ляво - политика на невъзможното" е един от най-интересните публицистични факти в последните няколко години. За първи път от много време насам виждам един човек, който се опитва теоретично да формулира идеята за някаква ново ляво, по-различно и одухотворено от обикновеното партийно такова. Обществено маргинално, но идейно мощно ляво, което ще е в състояние един ден да презареди идеята за промяна на българска почва.
08.01.2013 06:36
Непостоянство - твоето име е жена. Тези безсмъртни дума на Шекспир в новата българска телевизионна епоха на окончателния край на демокрацията трябва да бъдат трансформирани така: "Непостоянство - твоето име е Бойко Борисов".
06.01.2013 20:36
Личи си, че живеем в годината след края на света. Просто всички са го ударили мощно на уволнение. В резултат на което в постапокалиптичния свят всичко е страшен купон.
06.01.2013 01:42