Александър Симов е журналист от вестник "ДУМА". Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. Интересува се от политика, блондинки и други магически явления
В рамките само на около месец трети човек се подпали от отчаяние, мизерия и безизходица. Този път случката стана в Раднево. Безработен баща на пет деца си драсна клечката в общината в малкия град. Каквото и да ми говорите - страшно е, винаги е непрогледно страшно, когато един човек избере огъня пред непосилната тежест на оскотелия живот.
27.02.2013 10:11
В най-великия филм за Батман "Черния рицар" супергероят получава следното предупреждение: "Има хора, които просто искат да гледат света да гори". Това е описание на ирационалното зло, което вреди на света не по демоничен план, а просто защото има абсолютно разрушителна природа. Отблясък от подобно политическо зло можехме да видим в думите на Бойко Борисов при връщането на мандата. Това не беше политическо изявление, а ексцесия на обсебен човек. В неговия поток на съзнанието съществуват само Станишев, Доган и Костов, споили се в една демонична сила, която работи единствено и само срещу него.
25.02.2013 20:03
Четох днес в "24 часа", че на купон по случай "свободата" Вежди Рашидов и Васил Найденов са пели дует по старата песен "По първи петли", но обзет от политически ентусиазъм Веждичката изпял рефренът така: "Откога не съм повръщал в този град и в тази къща". Нещо в мен се пречупи. Осъзнах, че освен революционни времената са и поетични и реших, че тази песен трябва да бъде довършена. Все пак поезията съществува, за да отразява духът на времето. Само дълго се чудих как точно да я кръстя: "По първи Вежди..." или "Балада за Веждито"
25.02.2013 16:51
Никога няма да ми омръзне да гледам хората в състояние на политически кипеж. Енергията на протеста е най-хубавото нещо, което може да ти предложи света. При това този протест, който залива улиците на българските градове, наистина не беше политически. От самото начало това е протест на бедните, гладните, изтощените, изморените, измъчените, оскърбените. Тоест на 85 процента от хората в страната, които живяха в безумен монополен хорър-филм в последните години. Нека да припомня, в хорър-филмите винаги се прави така - почва се с единични убийства, докато най-накрая се стигне до масово кръвопролитие и гаден колективен ужас. Тук ни причиниха точно това - отстрелваха хората поединично с надписани сметки и ниски заплати, а най-накрая решиха, че тъпите овце са приели да бъда стригани и прекалиха...
25.02.2013 01:20
(текст и музика, както са известни от песента на "Сигнал")
23.02.2013 09:45
България днес удивително напомня на Русия след февруари 1917 година. Царят е абдикирал (нашият премиер бе изхвърлен от улицата, но за целите на историческата аналогия ще приемем, че сам се е махнал от властта) и изведнъж се появява неочакван прилив на гражданска и политическа енергия. Запушеното общество изведнъж изригва в пенлив коктейл от идеи, планове, визии за бъдещето, в гръмокипящ бокал от страсти и екстравагантни възгледи.
22.02.2013 19:53
Тиранинът си тръгна с подвита опашка и кръв по асфалта. И това е неговото второ аз - всеки път, като стане напечено, той, като типичната мутра на прехода, си плюе на петите, защото гледа жегата да не го стигне и изпепели. А този път се бе събрала достатъчно жега - тя бе изразявана в плакати, бомбички, камъни срещу парламента.
21.02.2013 09:44
В началото на юли 2009 година френският журналист Беноа Опкен пусна в "Монд" една невероятна статия за бъдещия български премиер. Нейното заглавие беше "Бойко Борисов, шокиращият българин". Този текст ми направи такова впечатление, че след това много често съм се позовавал на него, но тази статия трябва да бъде давана за наръчник по политическа журналистика. В нея Опкен описва къде и как го посреща Бойко Борисов - в двора на къщата си в Банкя, където има пристройка, а в нея са наредени празни бутилки от уиски, плакат на Марлон Брандо от филма "Кръстникът". Опкен забелязва, че българският политик е по-заинтересуван от статия за Анджелина Джоли, отколкото от политическите въпроси. И тогава следва вледеняващия извод: "След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на масова бедност, населението търси спасител, който да въведе ред. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър”.
19.02.2013 09:01
Един по един хората, на които цял живот си се учил да вярваш, си отиват от този свят. Хората, които никога не си познавал лично, но все пак са били част от твоя живот, започнаха един по един да напускат сцената, да изгасят свещите, да се оттеглят в мрака и да оставят планетата в уголемено мълчание.
18.02.2013 02:18
Години след бунтовете през 1997 година цяла шайка платени политолози се опитваха да ни убеждават, че те били върха на българската политическа романтика. По улиците били излязли хора с надежда за различна България. Очевидно търговията с надежда по нашите земи вече е нискодоходно занимание, защото тази "различна" България заприлича на банален ад от оскотяваща бедност.
17.02.2013 19:33
След три години безобразно управление, след като придадоха ново значение на думата "гаф", логичното най-накрая стана - рейтингът на ГЕРБ се срина като небостъргач, ударен от самолет. Последните три месеца бяха кошмарни за държавата и обществото, защото България бе заприличала на политическа психиатрия, оставена без всякакъв надзор.
15.02.2013 19:32
Енергоразпределителните дружества са проблем за българите от поне 5-6 години насам. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е най-масовия обект на хейт, поне откакто българите научиха, че съкращението ДКЕВР не е вуду-клетва за бърза импотентност. Обаче тези теми почти не присъстваха в медиите. Там от време на време, по-скоро като куриоз, се появяваше по някоя и друга новина за драматично раздута сметка, но журналистите (защото така е безкрайно по-лесно) така и не търсеха причините за това страдание на хората.
15.02.2013 09:30
Ако някой си направи труда да проследи министерската кариера на Вежди Рашидов, ще установи, че тя се върти много повече около гафовете му, отколкото около нещо реално постигнато. Това е направо нов жанр - политически риалити сериал с високоградусово управленско напрежение.
13.02.2013 19:15
Това се случва за първи път в България – стотици хора да излязат по улиците и да крещят „Национализация”. След като 20 години обясняваха, че частната собственост и приватизацията са вълшебните лекарства, които ще осигурят вечен просперитет. След като 20 години слушахме как свободният пазар сам по себе си е някаква ценност, идеал на идеалите, съсредоточие на святост и благина, ин и ян на новите времена. След като 20 години основната мантра беше, че държавата е неизменно лош стопанин, а собствеността в частни ръце придобива почти ангелски статут.
13.02.2013 09:44
Нещо лично: за първи път видях наскоро възрастна жена да плаче след като си плати тока. По-късно, защото тя се разговори с другите бесни и възмутени хора, стана ясно, че пенсията й е 160 лева, а сметката за тока 120 лв, при условие че обикновено плаща около 30 лв. На тази опашка видях толкова много гняв и ярост, че се изплаших за това накъде върви България. Защото ножът наистина този път удари до кокала - монополите изсмукват от хората последните им средства, потънали в наглост, самодоволство и правителствена протекция.
10.02.2013 21:23
Там, на опашката за ток, си дадох сметка, че наистина "Хизбула" съвсем не е най-голямата опасност за националнота сигурност на България. България като държава произвежда вече социални талибани, които са лишени от много начини на действие. Ако мислите, че не е така - накарайте шефа на ЧЕЗ да отиде на една опашка за ток.
10.02.2013 01:20
Съвсем наскоро попаднах на един разказ на руския сатирик (заради меланхолията и сатирата на обществени теми понякога го наричат „руския Марк Твен”) Аркадий Аверченко. Този текст е от книгата му „Дванадесет ножа в гърба на революцията”, която Аверченко вече пише в емиграция в Истанбул. В нея сатирата отстъпва на тъгата, на меланхолията, на огромната мъка по загубената в миналото страна, която вече никога няма да бъде негова. Заради това на мен разказите в нея не са ми смешни, въпреки че Аверченко ги пише на места със саморазтърсваща ирония. Това е болезнена книга на един човек, който е останал почти без надежда.
09.02.2013 09:23
Откакто сме в Европейския съюз все слушам някакви гневни десни анализатори да обясняват, че България ще бъде „троянски кон” на Русия в ЕС и НАТО. Все едно НАТО и ЕС не са организации, пробити отвсякъде, а точно ние ще поставим надгробния камък върху тях и то именно, защото Русия ни е близка по дух и светоглед страна.
07.02.2013 03:16
През 2009 година само в най-черните фантазии можеше да се роди идеята, че ГЕРБ на практика ще разрушат държавата, но днес, четири години по-късно, е ясно, че животът смело може да надмине и най-жестокия кошмар.
05.02.2013 21:25
Още навремето, когато една журналистка обяви, че в свободното си време Бойко Борисов правел реплики на класически художествени произведения, а на скицата, с която се илюстрираше това, се мъдреше рисунка, която е правена все едно от пъпчив четвъртокласник, схванах, че се намирам на прага на културно откритие.
03.02.2013 21:13
На 1 февруари, реши проклетото правителство преди няколко седмици, България трябвало да почита жертвите на комунизма. В опитите си да си намери подкрепа отвсякъде, кабинетът прие предложението на двама бивши президенти – Желю Желев и Петър Стоянов, които очевидно страдат от хроничен недостиг на смисъл в живота си, след като престоят им на „Дондуков” 2 вече отдавна се е превърнал просто в история, просто в кратка бележка под линия в спомените на хората.
01.02.2013 11:38