/Поглед.инфо/ Когато революцията победи няма да вкарваме елита в затвора, ще го оставим да живее с по една обикновена пенсия
- Какъв подарък бихте пожелали да намери под новогодишната елха нашата България?
- Живеем в изтормозено време. България съществува постоянно на един милиметър от пълната лудост. Всеки ден ни поднасят скандали, истерия, обвинения и омраза. Заради това, макар че звучи банално като реч на Цветан Цветанов, ми се иска България да може да намери под елхата някаква вяра в бъдещето. Надежда, която да осмисля живота. Струва ми се, че това е голямата липса на прехода. Нямаме нито една обща цел като нация. Всеки се спасява поединично, докато вълната ни залива колективно. Искам да видя своя народ щастлив, доволен и проспериращ. И с мъка разбирам, че това няма как да се случи докато марионетки на чужди държави са узурпирали цялата власт и ни тикат към ръба на пропастта.
- По мнението на мнозина пенсионерите не се нуждаят от подаръци, защото те отдавна са си ги заработили. Какво трябва да се направи в случая?
- Правителството трябва да бъде разтърсено. Единственият смислен знак, че България се променя ще бъде не съдебната реформа, а промяната на отношението към пенсионерите. Промяна на техните доходи. Време е всяка власт да осъзнае, че системният геноцид, който се извършва срешу възрастните хора у нас, може да бъде окачествен като най-голямото политическо престъпление на прехода. Неудобно ми е като гледам туристическите групи в София всяка неделя. Те се състоят предимно от доволни пенсионери, но от чужди страни. В същото време техните връстници тук се чудят как да свържат двата края. Тази държава съществува, защото вчера ги е имало днешните пенсионери. В противен случай, когато революцията победи (хаха, нека всеки да разбира каквото си иска под тази фраза) - няма да вкарваме днешните мъчители в затвора. Просто ще ги оставим да живеят с една средна пенсия.
- Вие сте млад човек, а сте свързан с БСП. Какво ще кажете за свое оправдание?
- Нямам оправдание...Всъщност, шегувам се. Не се нуждая от оправдание. Аз съм социалист откакто се помня. Винаги съм бил ляв човек, несправедливостта ме хвърля в бяс. Майка ми е тази, която ми преподаде първия смислен урок по социализъм. Тя ми каза: "Не разбирам как може да бъде щастлив един богат човек, заобграден от толкова много бедни хора". Тази мисъл никога няма да ми излезе от главата. Неравенството е огромната рана на България. Между доходите на най-богатите у нас и най-бедните съществуват африкански неравновесия. Наскоро излезе статистика, че над 30 процента от хората у нас не могат да си позволят да купят подаръци за Коледа или да сложат коледна трапеза. Кой може да бъде щастлив в такава страна? Кой може да пее "Тиха нощ, свята нощ" без съвестта да почне да го гризе зловещо, че този свят е толкова несправедлив, а е възможно да бъде друг.
Аз обаче съм един обикновен социалист. Което означава, че се ядосвам, когато БСП се държи като дясна, скучна и апаратна партия. Левицата си позволи да забрави на чия страна трябва да бъде и днес пие до дъно отровата на своите грешки. В това има някаква справедливост. И все пак при всичките си заблуди, самозаблуди и залитани, БСП остава единствената партия, която се опитва да формулира алтернатива на безкрайния грабеж и арогантност на десния експеримент, в който бе превърната страната ни.
- Ще се превърне ли БСП най-накрая в защитник на наемния труд, или ще продължи да се хлъзга към небитието заедно с излъгания ни народ?
- Стоя в БСП именно с тази надежда. Левицата не може да представлява дебелите бизнесмени, мазните богаташи и тлъстите олигарси, които като тумор изсмукват последните остатъци от онази България, която загубихме. Пътят на БСП е само наляво, защото най-бедната държава в ЕС се нуждае от радикална социална политика, от политика на доходите, от затварянето на онези социални противоречия, които гноят и рано или късно България ще изпадне в поредната треска от тях. Днес БСП, поне на думи, взе своя ляв завой. Но това е само началото. Думите у нас се обезцениха, хората не им вярват. Действия трябват. Ако БСП ги предприеме качествено, тя ще се сдобие с перспектива. Както казваше героят на Стивън Кинг от "Изкуплението Шоушенк" "надявам се"...
- Как бихте скицирали накратко портрета на типичния български политик?
- Сега в политиката са навлезли една нова порода хора. Помпозни костюмари, които се носят без вратовръзки понякога, но само за да парадират колко са модерни, освободени и либерални. Абсолютно безсъдържателни и лицемерни до побъркване. Хора с помпозен речник, които говорят като латино-сваляч от сапунена сага. И са научили, че обществото вече е толкова отчаяно, толкова раздрано от бедност, интриги и мизерия, че вече няма никакво значение какво точно правят. Важното е всеки ден да присъстват в медиите с грандиозни обещания и мелодраматични клетви за светло бъдеще. Медийни хамелеони с алчни души. Всички са фалшиво състрадателни, но на практика не живеят в една реалност с измъчените и изтормозени хора. Те обитават вселената на телевизионната илюзия, а всички останали живеем в кошмарната реалност, където заплатите и пенсиите свършват на втората седмица, а след това се чудим как да изкараме месеца. Типичният нов български политик обаче не дава пет пари за това. За него са важни не хората, а поканите да участва в сутрешните блокове. Тази телевизионна България, в която живеят те, няма нищо общо с нашата истинска България.
- Поне от 2009 г. насам Бойко Борисов е във фактически съюз с ДПС. Защо всички се преструват, че не забелязват тяхната трогателна идилия?
- В предизборната кампания през 2009 година Ахмед Доган произнесе онази прословута реплика, че ножът и хлябът са в него и той разпределя порциите в страната. Именно тази реплика обезглави БСП на онзи вот. И до днес съм убеден, че това беше обмислена акция, политически тероризъм, за да възкачи Бойко Борисов на власт. Този романс мина през своя черен период, когато в началото на 2013 година Борисов от парламентарната трибуна обяви, че имало заговор, ръководен от Доган, за неговото убийство, но сега нещата очевидно са изгладени напълно. А ,според мен, всички останали се правят, че не забелязват тази идилия, защото само и единствено умишлената слепота им позволява да участват във властта. В този капан падна БСП, в тези плаващи пясъци потънаха и реформаторите. Апетитът за власт в името на самата власт погуби душата на повече партии в България, защото ги оплете в паяжината на една кървава и алчна любовна история като тази между ГЕРБ и ДПС. И докато тази афера не стигне до своя логичен, драматичен и тъжен край, България е обречена на хронична политическа криза.
- Напоследък регистрирахме още един световен антирекорд - известна част от РБ е хем в коалиция, хем в опозиция на ГЕРБ. Докъде могат да стигнат подобни перверзии?
-Реформаторският блок не е партия. Това е психиатрия, която е вдигнала бунт поради липсата на хапчета.Поредната проява на тяхната шизофрения показва една мрачна истина - дъното е просто философска категория. Дъно просто няма. Проблемът на психодесницата у нас, нейният упорит демон е лицемерието. Те постоянно дърдорят за морал, ценности и правила, а всъщност са едни властолюбиви егоманиаци, които всъщност пет пари не дават за своите собствени лозунги. Тази драма показа точно това. Реформаторите са обречени на постоянно самоубийство, защото никога не могат да бъдат на висотата на своята собствена илюзия за тях самите. Струва ми се, че именно чрез тази слабост някой може да постигне абсолютно пълен контрол върху тях.
- Очаква ни либерализация в енергийния сектор. На нас обаче май ни е по-нужна една яка национализация, и то не само в енергетиката? Ако се възстанови държавният сектор в производството на стоки и услуги, вместо да ни дере с данъци, държавата сама ще си изкарва огромни печалби?
- Много ме дразни колко лъжи се изприказваха за тази либерализация. Министърката на енергетиката Теменужка Петкова брутално излъга населението като описа следната вълшебна приказка - либерализират сектора сега, цените скачат, но след около три години ще почнат да падат. В условия на либерализиран пазар цените никога не падат. Толкова много страни в Европа се опариха от това. Либерализацията на енергийният сектор е секира за народа, отсичане на главата му. Сметките могат да станат петорни, а държавата ще вдига ръце и ще се прави, че нея това не я засяга.
Между другото това трябва да е голямата кауза на хората - време е да накараме държавата да си върне контрола върху икономиката. Това може да бъде социален изход за натрупаното напрежение. Време е да си признаем, че мантрата "държавата е лош стопанин" се оказа пълна лъжа. Ситуацията с електроразпределителните дружества го показва. Тяхната приватизация само влоши положението, а в началото на 2013 година изведе хората по улиците на автентичен социален протест. От онези студени зимни дни запомних хората, които вървяха гневни по "Раковска" и крещяха "Национализация". Политическата олигархия се опита да не разбере това. Значи ще дойде време да си плати с лихвите.
- Напоследък хората често казват, че се нуждаят от честен и смел водач, който да ги поведе. Ще се появи ли такъв лидер през Новата година?
- Обичам една мисъл на Че Гевара, която гласи. "Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават". Същото важи и за водачите. Не вярвам, че решението на всичко може да дойде от един човек. Но вярвам в хората. Дори на дъното на отчаянието, мизерията и недоволството, те са в състояние да изкрещят така, че да разтърсят света. Тоест иска ми се хората да осъзнаят, че нямат нужда от водач. Водачът - това сме всички ние.
- Какво пожелавате лично на себе си през 2016 година?
- Пожелавам си да не губя вяра, че е възможен един различен свят. Искам да видя България различна страна. Искам да видя хората с оптимизъм в очите и светли идеи в умовете. Пожелавам си и да разкараме тази карикатура, която в момента се прави на президент, защото именно през такива хора България загуби своята идентичност. Както беше казал Вапцаров - "И аз, понеже нямам храна, понеже нямам с какво, ето на: ще ви нахраня със вера".
в. Минаха години
