/Поглед.инфо/ Постравматичният шок на Бойко Борисов цяла седмица оттеква в медиите като псувня на благотворителен бал. Разгромът на президентските избори очевидно подейства на премиера като удар с лопата по черепа и инстинктът му за самосъхранение запищя като досадна аларма в дълбоката софийска нощ. Според мен, ГЕРБ са имали някаква идея, че могат да загубят изборите, но разликата от 20 процента на втория тур е факторът, който вледени кръвта в техните вени. Преднина от 4-5 процента можеше да бъде обяснена от дежурните по любов политолози, но 20 процента са като три изстрела в сърцето и контролен куршум в десетката.
Заради това от нощта на 13 ноември България заживя в един страховит и отвратителен пърформанс, в политическите гърчове на премиера, в отчаяния му опит да изземе цялата политическа инициатива и да наложи на обществото своята обида като основен дневен ред.
Още като си тръгваше обиден от властта, Борисов сътвори първата от опорните лъжи на своя опит за пълна дестабилизация на държавата. Според него, изборите показали, че има ново парламентарно мнозинство и заради това той трябвало да си тръгне. Новата коалиция била - БСП, ДПС, Патриотичния фронт, АБВ и ДСБ. Както наскоро каза Кънчо Стойчев - народът играе футбол, а премиерът играе баскетбол, заради това нито кампанията му тръгна, нито политическата му дейност успя да доведе до успех. Президентските избори не са парламентарни и никога няма да бъдат. Вярно е, министър-председателят заложи своята оставка като комарджия, без никой да му я е искал, но да твърдиш, че има ново мнозинство в парламента, е радикално безумие.
Още в сряда, когато оставката на Борисов бе гласувана, стана ясно, че нито Патриотичния фронт, нито правоверната част от Реформаторския блок искат нови избори. Най-много в показната любов се отличи Валери Симеонов - от трибуната в НС той призова любовно за ново правителство, макар и без Бойко Борисов да е начело, но даде ясно да се разбере, че гласовете на патриотите са в кърпа вързани. Реформаторите също гледаха тъжно като лиричен поет, изоставен от бледата си половинка. Защото всички бяха наясно с политическата игричка - няма никакво ново управляващо мнозинство, имаше само пърформанс на един човек, който не може да си представи ситуация, в която ще дели властта.
Борисов си тръгна като пияница-скандалжия от пир, на който вече никой не го иска. И го прави с много шум, скърцане на зъби, заплахи и само чакаме класическата реплика: "Абе, ти, мене уважаваш ли ме?". Парламентарната ситуация по никакъв начин не се е променила, защото дори и да натоварим в общо управление партии, които трудно се гледат една друга, като БСП, ПФ, ДПС, АБВ и "Атака", гласовете им са 107. Дори и да прибавим към това петимата или шестимата от ДСБ, то резултатът пак е далече от необходимите 121. Това е парламент на ГЕРБ, но те се опитват да си измият ръцете, подобно на Пилат, искат да избягат от отговорност като атентатор, който е оставил бомбата и гледа да си плюе на петите.
Точно това беше поредното доказателство, че основният генератор на криза у нас е Бойко Борисов. Той е господарят на нестабилността и иска след него да е потоп, защото се е превърнал в катастрофична фигура. Поражението му в нощта на вота му даде знак, че може само по кризисен начин да отвоюва още малко власт, да източи още една или две години от съдбата като премиер. Господарят на стабилността стана черен лорд на кризата, защото народът му даде знак, че повече не го иска на власт и едва ли някога ще го върне на бял кон на вълната на обществената любов.
Трябва да признаем - Борисов бързо осъзна своя провал, както и това, че трябва да действа светкавично, ако не иска напълно да бъде изхвърлен от политическото битие. Именно заради това му трябва черното платно на политическата криза и разрушения. Това е фентъзи начин на преживяване на политиката, но е ефективен, особено когато зад гърба ти стоят медии, които се опитват да го титулуват като държавник и мъдрец.
Изборите дадоха ясен знак, че ГЕРБ е в криза. Всъщност в криза е самият образ на Бойко Борисов, но именно заради това ГЕРБ също е в кризисно състояние. Отвъд Борисов ГЕРБ не съществува. Няма ли го него, то и целият клиентилистки кръг на формацията ще се разпадне. Ето защо някакъв кръг от анонимни и сиви съветници ( представям си като Грима Змийският език от "Властелинът на пръстените") му е нашепнал шоковата доктрина, благодарение на която може да отложи политическата си смърт и да си извоюва още малко време. Първо - мажоратарни избори и не напразно ГЕРБ се опитаха максимално бързо да придвижат решенията на референдума, а след това и свикване на Велико народно събрание, което да даде тактическо и политическо време за реорганизация на силите на злото.
А, както правилно е предвидил политологът Борис Попиванов, всъщност дъвката ВНС не се пуска в играта случайно. И ремонтът на конституцията съвсем няма да е отнася за броя на депутатите или нещо подобно, а ще ни бъде представен като рестарт на държавата и създаването на президентска република. А, помнете ми думата, ако парламентарната ни демокрация създава усещането за многобройни дефекти, президентската република е сигурна рецепта за катастрофа.
Това са елементи от една нововъзникнала шоково доктрина, но не са части от теория на конспирацията, а съвсем реален проект. Вероятно неговите демуирзи са искали да го осъществят бавно и полека, но неочакваното поражение на ГЕРБ осветли техните планове и показа в каква посока през цялото време са опитвали да тикат държавата. Наливането на асфалт и рязането на лентички са имали ужасна подмолна цена и сега сценарият се изправя в целия си ужас и мрак пред нас.
Шоковата политика обаче не сработи между първия и втория тур на изборите, макар че бе организирана като цяло медийно шоу, а бяха включени дори и сълзи от майката на нацията. Което означава, че елементите от плана за запазване на мумията на Борисов в политиката може и да не сработят по никакъв начин. Имитацията на промяна може временно да отложи голямата буря, но когато падне тежкият дъжд, точно такъв, какъвто предвиждаше Боб Дилън, от шоковите доктрини ще останат само начупени парчета.
