/Поглед.инфо/ Пак се вихри антикомунизъм, край няма - искат забрана на символите, петиции пишат в училище да се учат еднакво "тоталитарните режими на фашизма и комунизма". Безпомощната истерия спрямо символите издава тайния страх, че се завръща истината за нашето недалечно минало - в което имаше не само омраза, имаше силна икономика и много от показателите за стойността на човешкия живот бяха далеч по-високи от днешните. Явно някои не може да бъдат забелязани по друг начин, освен с такъв лай към символите, повечето от които не са изобретение на комунизма - от петолъчката до сърпа и чука и до всички онези общочовешки знаци, белязали провалил се социален експеримент, който обаче е абсурдно да бъде криминализиран. Още по-малко - сравняван с фашизма.
Можем да попитаме по какъв начин си отиде комунизмът и по какъв начин си отиде фашизмът. Или как си тръгнаха руснаците, победени от Афганистан, и как - разгромени и бягайки позорно с хеликоптери, си тръгнаха американците от Виетнам. Идеята за равенство между фашизма и комунизма, която съществува още преди Втората световна война, не може да обясни защо значителна част от световната интелигенция много повече се възхищаваше от "чичко Джо", както са наричали в Холивуд Йосиф Висарионович, отколкото от Хитлер. Да громиш символите на комунистическата идея не означава друго освен старание и гузна съвест на тези, които преди това, техните родители или те самите, са пели за партията и са махали със знаменца на манифестациите пред мавзолея.
Има огромна разлика, пропаст, между идеята на комунизма и идеята на фашизма. При комунизма има класова борба, при която обаче не се отричат Ренесансът, Просвещението и цялото културно-историческо развитие - литературно, художествено, материално. Докато фашистите са горили книги, изтребвали са физически етноси и са обвинили Хайне като враг на германския дух. А в елита на съветската държава участваха далеч не само руснаци, както в Югославия в обкръжението на Тито имаше само един етнически сърбин - Александър Ранкович. Идеята за идентичност между комунизъм и фашизъм е формална и с чисто политически цели, защото това са две съвсем различни системи. Нима при капитализма няма тоталитаризъм и диктатори? Да не говорим, че най-тоталитарната система е тази на господството на парите, защото нищо не струва една демокрация тогава, когато ти дава право да пътуваш до Париж, но ти реално не можеш да пътуваш от Горна до Долна Оряховица.
Проектите и петициите, които приравняват комунизма с фашизма, са резултат от панически страх, че българите започват да осъзнават как в последните 25 години се разруши построената преди това държава с икономика и социални блага, за които днес дори не могат да мечтаят. Това е панически страх, че хората постепенно започват да научават, че на новогодишните програми по БНТ не се е пеело само за Партията, не се е правила партийна пропаганда, а имаше дори еротични номера, имаше шегички, веселби, имаше усещане за тихо спокойствие, което днес го няма. Без да се смятам за познавач на живота на младите сега, имам чувството, че днес те са по-омерзени от нас, които трябваше да махаме със знаменца на ония от трибуната на мавзолея. Защото ние бяхме и материално свободни, и духовно по-високо, отколкото са повечето от тях днес.
Против съм чрез учебниците да се удовлетворяват политически мераци. Не можем да разказваме на младите за социализма като за време, когато сме прескачали през трупове, когато тръгнем за работа. И при т.нар. комунизъм има периоди - не може годините до 1989 г. да се представят под знака на сталинизма. Ако в първите години бе почти забранено да се пее "Мила Родино", след това не друг, а комунистите направиха "Мила Родино" национален химн на България. Нито може да се сравняват лагерите в СССР, архипелаг Гулаг, с онези обекти на туристическо посещение днес, в които се виждат нацистките душегубки, газови камери и гробове, пълни с трупове.
В училище историята трябва да се учи обективно. Трябва да се учи, че една велика идея за социално равенство е била силно деформирана, често дори гротескно изкривена, но няма идея в света, която да е била реализирана в своя изначален идеен привлекателен образ. Смятам, че ранното християнство се различава доста като идея от по-късната практика, когато идеалите се подлагат реално на грозна деформация. Много ясно, че към тези жертви, които незаслужено са били принесени в името на комунизма, трябва да се отнасяме почтително.
Цялата драма е, че значителна част от децата на извършителите на безобразия тогава, днес ни учат на антикомунизъм. А ако вземем десет показателя за стойността на човешкия живот - от продължителност тогава и сега до невъзможността да си купиш три килограма месо със заплатата си, всичко е в полза на онова време. Смятам, че тогава сме живели по-стойностно.
Дума
