На 30 септември в Анкара се проведе Четвъртият редовен конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ . Българските медии отразиха единствено вечерята за ръководителите на официалните делегации, дадена от министър-председателя Р. Т. Ердоган и присъствието на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на нея .
След тази „забележителна” новина, последва кратко съобщение за неговата среща с представители на изселнически организации и тяхното неистово желание да общуват с управляващата партия посредством постоянни бюра в Турция. Опасявам се, че въпреки наличието на превод на седем езика по време на конгреса в спортната зала „Арена”, нито вицепремиерът, нито българските медии са разбрали важните стратегическите послания на това събитие .
1. Конгресът
Придружаван от съпругата си Емине, Ердоган влезе в зала „Арена”, приветстван от близо 10 000 привърженици на партията, сред които бяха 1 487 делегати на конгреса и 50-те официални делегации. Огромни екрани пред залата даваха възможност на други над 20 000 привърженици на партията да наблюдават събитието.
Премиерската двойка тръгна по подиума, пресичащ залата, от трибуните се развяваха разноцветните партийни знамена с партийния знак - електрическа крушка. Сериозната охрана на министър-председателя допускаше само на определени места най-близко стоящите хора да стиснат премиерската ръка и да получат цветя от него.
Събитието на конгреса не беше изборът на Р. Т. Ердоган за последния му - трети мандат като лидер на партията, а неговата 150 минутна реч, която той произнесе вдъхновено, а на финала й - без сако и по риза без връзка.
В конгресната реч имаше серия от послания, които трябваше не просто да отчетат „Десетилетието на Ердоган” на власт /14 март 2003 – 14 март 2013 г./, а да предложат новите хоризонти пред Турция, отнесени към 100 – годишнината на Републиката – 29 октомври 2023 г.
Първата серия от послания бяха вложени в прегледа на икономическите постижения на страната в посоченото вече десетилетие. Те безспорно бяха впечатляващи – националният доход е нараствал ежегодно със средно 5,3 % и от 220 млрд. е достигнал 771 млрд. долара през 2011 г., ликвидирани бяха дълговите проблеми в отношенията с МВФ и Световната банка .
Министър-председателят Ердоган посочи и ориентирите на визията „Турция – 2023 година”, която вече е известна от предизборната програма на партията от 2011 г. Според него в световната икономическа класация страната трябва да се предвижи от 16-то на 10 –то място, националният доход трябва да надхвърли 2 трилиона долара, износът от 230 млрд. да влезе в рамките на 500 млрд. долара, а националният доход на глава от населението да достигне 23 000 долара. И това, като перспектива за страната, в условията на глобалната финансова и икономическа криза.
Няколко пъти Р. Т. Ердоган повтори - „Ние имаме светло бъдеще.Страната ни има огромен потенциал в региона и света”, а този потенциал ще бъде реализиран в условията на промяна на политическата система. Турция, заяви той,неистово се нуждае от нова конституция, а военните преврати трябва да бъдат завинаги забравени и отречени в живота на страната.
Специален момент в речта на турския министър-председател беше призивът към „братята кюрди”, независимо от това за кого са гласували, да отхвърлят терора на Кюрдската работническа партия и да търсят общо бъдеще и интеграция. Отбелязани бяха милиардните инвестиции в 18-те кюрдски района в турския югоизток.
Всичко казано до тук не излизаше извън рамките на известното и очакваното като съдържание за една конгресна реч. В нея обаче имаше едно особено послание към младото поколение на Турция, което заслужава особено тълкувание и анализ . Обръщайки се към тях Р.Т. Ердоган каза :
„ Ако това е Божията воля, ние ще изградим 2023 г., вие ще изградите 2071”.
Част от турските медии бяха принудени да разтворят учебниците по история, за да осъзнаят какво се крие зад това премиерско послание.
2. 2071 година – какво означава това?
Ако 100 годишнината на Турската Република през 2023 г. и името на Мустафа Кемал Ататюрк са сравнително добре познати събития за българското общество, то новата дата съдържа значително по-сложно и непонятно за мнозинството съдържание. Тя ознаменува 1 000 години от битката до гр. Манцикерт при езерото Ван / 19 август 1071 г./ , където византийските наемници на император Роман ІІ Диоген претърпяват катастрофално поражение от войските на селджукския султан Алп Арслан, а огузките племена нахлуват в най-плодородните малоазийски провинции на империята. След като за около 30 години са превзели земите на днешните Иран, Ирак, Сирия, Азербайджан и част от Армения, след битката през 1071 г. силите на огузките тюркски племена достигат Черно и Мраморно море, а новата столица е вече Никея. Поставено е началото на тюркското доминиращо присъствие в сегашен Анадол и на първия тюркски султанат – Селджукският. Последвалите събития, свързани с поражението на селджуките от Първия кръстоносен поход през 1097 г., са друга история, която ще коментираме друг път .
Посланието на турския министър-председател има и друга, втора, идейно-религиозна плоскост .Селджукските племена приемат исляма стотина години преди събитията от 1071 г.. След няколко века арабска и иранска доминация в суниското направление, в първата половина на ХІ век настъпва селджукско-тюркското превъзходство в противопоставянето „сунизъм-шиизъм” .
За добрия познавач на класическия ислям, какъвто несъмнено е Р. Т. Ердоган, тази втора плоскост на посланието е особено важна. Така на бъдещото поколение е завещана не само защитата на територията, отвоювана от селджуките след 1071 г., но и тяхната вярност към сунизма.
Тези кратки бележки върху речта на лидера на ПСР адресирам лично към Цветан Цветанов, защото сега ще трябва да разтълкуваме състава на гостите на Четвъртия конгрес на управляващата партия и посланията, които отправиха те към Турция и към света.
3. В каква компания се оказа вицепремиерът Цветанов на официалната вечеря на 29 септември в Анкара?
Съставът на гостите на конгреса също съдържаше своите послания, които заслужават анализ.Сред тях се открояваха фигурите на египетския президент Мохамед Морси, Президента на Кюрдската автономия в Ирак Масуд Барзани, иракският вицепрезидент Тарик ал-Хашими, новият президент на Киргистан Алмазбек Атамбаев, суданският вицепрезидент Али Осман Мохамед Таха, лидерът на ХАМАС Халед Машаал, бившият министър-председател на Босна и Херцеговина Харис Силайджич, бившият пакистански премиер Юсуф Реза Галини. В тази стройна сунитска компания, особен чар внасяше бившият германски канцлер и сегашен председател на Управителния съвет на „Северен поток” Герхард Шрьодер.
В приветствието си новоизбраният египетски президент, бивш кандидат на Братя мюсюлмани и бивш лидер на Партията на свободата и справедливостта до 30 юни 2012 г. Мохамед Морси заяви, че правителството на Ердоган и „турският модел” са били вдъхновяващи за революциите в Близкия Изток. Най-дълго аплодираният лидер на ХАМАС Х.Машаал потвърди, че палестинската съпротива срещу „ционисткия окупатор” ще продължи, а в сравнително умереното си изказване Масуд Барзани се обяви за мирно решение на кюрдския проблем.
Всички коментатори отбелязаха, че персоналното присъствие на тези лидери трябва да демонстрира пред турското общество регионалното лидерство на страната в Близкия Изток, а отсъствието на иранските лидери – да потвърди все по-нарастващото напрежение в двустранните отношения и в задълбочаващата се криза на отношенията САЩ-Иран .
На конгреса отсъстваха представители на турските опозиционни партии, както и на европейските политически формации – например на Европейската народна партия , чиито член е ПП Герб. Последното е за сведение на Цветан Цветанов и кърджалийската депутатка Цвета Караянчева, която бодро се усмихваше на всички снимки от анкарската спортна зала.
4. Ердоган – Президент?
След като получи единодушната подкрепа на конгреса за последния си трети мандат като лидер на ПСР, Ердоган очерта и политическия календар на Турция в следващите години. Най-вероятно с нова Конституция, през 2013 г. ще се проведат избори за местни органи на управление, през 2014 г. – първите преки избори за дванадесетия наследник на Мустафа Кемал Ататюрк, а през 2015 г. решаващите парламентарни избори. Безспорно Т. Р. Ердоган ще продължава да играе решаваща роля в турската политика – вероятно като национален лидер във второто десетилетие на 21 век.
