Резултатите от изборите от 23 и 30 октомври 2011 г. бяха разделителна линия – между победители и победени, между граждански кандидати и партийни любимци, между доброволците и столевовите „наблюдатели”, между старите и новите кметове и общински съветници.
Коментарите по изборните резултати също имаха разделителна линия – на тези, които заявиха, че народното доверие е голямо, сърдечно, безвъзмездно и всенародно и на тези, които определиха резултатите като фалшификат, купен вот, неморален и нелегитимен мандат – както за Президента на Републиката, така и за кметовете на някои средно големи български общини .
Сега очаквам Сметната палата, Административните съдилища по места, а вероятно и Конституционният съд да завършат изборното състезание.
Политическите системи обаче имат своята саморегулираща се функция за пренос на идеи, на практики и на стратегии. Ако на изборите през 2011 г. бяха използвани столевовите „наблюдатели”, които имат функцията да осигурят определена група избиратели, то на следващите избори тези „десятници” и „стотници” ще бъдат доминиращи участници в изборната мобилизация. Ако бягството от дебати и „черно-жълтите” новини за кандидатите сега преобладаваха за персонажите от президентското състезание, то след две години тази кал ще залее хиляди кандидати за народни представители. Ако днес участието в едно телевизионно „интервю” с предварително готови въпроси струваше между 1500 и 3 500 лв., през 2013 г. цените ще са вече двойни и тройни. Финансовата и икономическа криза, дефицитите в бюджетите и взеобщото омерзение ще довършат тази картина. Следователно, диагнозите трябва да прераснат в непоколебимо искане за промени в законодателство, в ясни норми още сега, а не в навечерието на изборите. Това е първата, ще я наречем общодемократична позиция.
Изборите от 2011 г. завършиха политическия цикъл както за БСП, така и за ГЕРБ. При левицата този цикъл е част от поредицата изборни поражения – през 2007 г. за Европейски парламент, 2009 г. - изборите за Парламент и през 20011 - изборите за Президент и за местни органи на самоуправление. Те всички имаха един резултат - загуба на властови позиции в Парламент, в Президентство и сериозно ограничаване на влиянието и представителството – в Европарламента и в местната власт.
При ГЕРБ политическият цикъл от 2007 г. е възходящ – с овладяване на позиции последователно в Столицата, в Европарламента, в Народното събрание, а сега в Президентството и в местната власт.
Следващите парламентарни избори ще отворят нов политически цикъл, в който ще се концентрират огромни амбиции. Парламентарните избори през 2013 г. в много отношения ще дадат тласък, стимул и перспектива за българската политическа система с хоризонт до 2020 г. Никой днес не говори за това и това предопределя втората ни позиция – страгическата.
Изборите от 2011 година имат и една трета характеристика – пълно изчерпване на идеите за развитие на обществото ни, заместени нескопосано, а на моменти противно от ….подробности от биографиите на този или онзи кандидат.
ПП ГЕРБ замести новите идеи с една смес от либерален икономически екстремизъм, натрапчиво и целодневно медийно присъствие на лидера и основните кандидати, концертно-развлекателни атракции и всеобща мобилизация на административно-полицейския апарат. При конкретните условия това даде съответните властови бонуси за управляващата партия.
Много по-сложен и драматичен е идейният дефицит при БСП. В левицата липсата на нови идеи беше компенсирана с познатите вече опити да се бранят резултатите от периода на управление 2005 – 2009 г., както и с абсурдна комбинация от десни и леви решения в програмите за местно самоуправление.
Социално-либералните модели все още трасират идейните спорове в лявото българско пространство. „Третият път” на световната и европейска социалдемокрация от 90-те години, за изненада на някои лидери в БСП, се изчерпи. Нейните големи европейски представители – Фелипе Гонзалес, Герхард Шрьодер, Романо Проди, Александър Квашневски, Тони Блеър отдавна не са на политическата сцена. В ЕС, където преди разширението 13 от 15-те страни се управляваха от ляво-либерални формации, сега само Хосе Луис Родригес Сапатеро ще се окаже последният социалистически министър-председател. Но да деидеологизираш левицата, означава да отнемеш нейната най-силна реформаторска същност.
И тук е решаващият и актуален проблем за българската левица – ще влезе ли БСП в абсурдния спор да избира между двамата най-видни представители на социал-либералния модел от края на 90-те и началото на 2000-та година и най-сериозни защитници на формулата за коалирането като реализация на този модел – Сергей Станишев и Георги Първанов или ще постави началото на нов политически проект за парламентарните избори от 2013 г.
Десет дни след изборите от 2011 г. БСП и нейното лидерско ядро допусна да влезе в пагубно противопоставяне между двамата лидери, а те от своя страна показаха, че са склонни да се вслушват в съветите на нееднократно провалилите ги съветнически екипи.
Заиграването с младите социалисти, издигнатият лозунг за генерационна чистка като път към успеха /теза, лансирана на 12 ноември от проф.Стефан Данаилов/ показа огромната липса на идейни и ценностни характеристи в БСП в следизборния период. Този опит е бил винаги губещ в последните 20 години, но е най-удобният и лесно смилаем за хората, очакващи бързи резултати.
Резултатите от изборите дадоха възможност на част от политически ангажираните коментатори /в ляво и в дясно/ да лансират две тези, които по интересен начин се подкрепят взаимно. Това е тезата за БСП като единствена „алтернатива” на управлението на ГЕРБ и близката до нея теза за „двуполюстния модел”, отново лансиран усилено в политическото пространство след октомври 2011 г.
Тези два „хлъзгави” модела изключват възможността за еволюция на другите участници в политическата система. Те подценяват динамиката на другите политическите структури извън ГЕРБ и БСП – както в лявото пространство, така и в либералния и десен център. При това, процесите се развиват в условията на европейска и национална финансова, икономическа и социална криза.
Опасна илюзия е, че характеристиката на процесите от 2011 г. автоматично ще се пренесат в изборната 2013 г. В този смисъл сериозните шансове на българското ляво пространство е в комбинацията от точен разрез на управленските практики на правителството на Тройната коалиция, на спокоен прочит на новата национална политическа среда днес, на търсене на нови баланси, съобразени с регионалните социални и политически реалности. Стереотипите на познатите лидерски битки от 90 те години, на „про-„ и „анти-„ привърженици, на конюнктурните говорители и на безогледните котерийни хватки само ще задълбочат кризата в българското ляво пространство.
