/Поглед.инфо/ Общите парламентарни избори на 7 юни 2015 г. в Турция завършват един цял политически цикъл.Той стартира с местните изборина30 март 2014г., които бяха преход към първите общи президентски избори на 10 август 2014г. и очаквано ще финишират след 48 часа с изборите за Велико Национално Събрание на Турция. Това е същността на определението „политически цикъл 2014-2015г.” и той реално оформя политическата конструкция в Турция за десетилетието, предхождащо празненствата за 100-годишнината от провъзгласяването на Републиката през 2023 г.
Ретроспекцията показва следните изходни позиции.
На местните избори през март 2014г. 45,6% от турските избиратели или 20 519 829 души подкрепиха управляващата ПСР, която запазва доминиращото си влияние в 48 от 81 области и кметските места в Истанбул - 47,9% за досегашния кмет Кадир Топбаш, в Анкара - 44,6% и пети мандат за кмета Мелих Гьокчек, Бурса – с 49,6% за кмета Реджеп Алтепе, в Газиантеп – с 54,7% и кмет - бившия министър на социалните грижи Фатма Шахин, една от трите жени – кметове на областни градове, избрани през 2014 г.
Опозицията, в лицето на Народно-републиканската партия /НРП/, получи подкрепата на 27,8% от избирателите или 12 533 398 гласа. В сравнение с местните избори от 2009 г., тя добави 5% подкрепа, а спрямо парламентарните избори от 2011г. – близо 1,4 млн. нови избиратели. Партията разшири своето влияние и вече доминира в 14 области.
Партията на националистическото движение /ПНД/ запази позициите си, както в национален, така и в регионален план и с подадените за тях 15,2 % и 6 860 493 гласа и предимство в 8 области потвърди мястото си на трета политическа сила в турската политическа система днес.
Партията на свободата и демокрацията /ПСД/ запази своето влияние в 10 области и постигна, заедно с втората прокюрдска партия – Народно-демократичната партия/HДП/, над 6,1 % или около 2,750 млн. гласа.
От тези изходни позиции турските политически формации се отправиха към преките президентски избори, насрочени в най-топлия месец – август 2014г. Управляващата ПСР номинира за свой кандидат лидера си и министър-председател на три последователни правителства Р.Т.Ердоган, а НРП и ПНД се обединиха около личността на проф. Екмеледин Ихсаноглу - бивш Генерален секретар на Организацията Ислямско сътрудничество и специалист по османско изкуство през 19 век.
Втората предвидима „изненада” в първите преки президентски избори, след общата кандидатура на опозицонните партии, бе тази на третия кандидат – съпредседателя на Народната демократична партия /HДП/, 41-годишния адвокат от Диарбекир Селахаттин Демирташ. Неговата кампания имаше за цел да обедини мнозинството от кюрдските избиратели, като едновременно предложи алтернатива, както на избирателите алевити, така и на онези представители на левицата, които се оказаха без политическо представителство в последните години.
Резултатите от първия тур на общите президентски избори от 10.08.2014г. са показателни за развитието на политическия процес. На първо място, общият брой на избирателите – 55,7 млн. включва 2,78 млн. турски граждани в чужбина, за чието спечелване управляващата партия положи огромни усилия. От тях на изборите се явиха едва 527 хил. или около 20 % от имащите право на глас.
Това реално доведе до ниския процент на участие в обобщения резултат, при относителната съпоставимост на участието между избирателите в Турция на местните и президентските избори.
От подадените 41,28 млн. гласа, действителни се оказаха 40 547 032. Тяхното разпределение е както следва:
- Реджеп Таийп Ердоган – 21,0 млн. или 51,65 %
- Селахаттин Демирташ – 3,95 млн. или 9,78 %
- Екмеледдин Мехмет Ихсаноглу – 15,9 млн. или 38,57 %.
По този начин от началото на 2015 г. основните турски политически партии влязоха в третата фаза на политическия цикъл – общите парламентарни избори.
Амбициите на президента Р. Т. Ердоган да получи 2/3 от състава на новия Меджлис, т.е. над 330 депутатски мандата, е вменено на новия председател на управляващата партия и министър-председател Ах. Давутоглу. В цялата предизборна кампания преобладаваха взаимните обвинения, острия изказ, преките лидерски двубои.
Седмица преди изборите вече се очертаха и възможните рамки на очакваните гласове и на съотношението на спечелените мандати. Най-вероятно следващият турски парламент ще включва четири партии.i
Характерът и особеностите на политическия сблъсък дава основание да се очаква висок процент на участие в рамките на 87 – 89 % от 55-те милиона избиратели. Ето и възможните резултати с достатъчно много въпросителни:
-
Партията на справедливоста и развитието - 41 – 42 % от действителните гласове и 275 – 280 депутатски места.
-
Народно републиканската партия – 27,5 – 29,0 от действителните гласове и 142 – 144 депутатски места
-
Партията на националистическото движение – 14,5 – 15,5 % от гласовете и 67 – 69 депутатски места
-
Народната демократическа партия – 12,0 – 12,5 % от гласовете и 62 – 64 депутатски места. ii
Тази прогноза крие сериозен кризисен потенциал. На първо място, подобен резултат ще рефлектира в управляващата партия и поставя на изпитание бъдещето на проф. Ахмет Давутоглу. Всеки резултат под 276 депутатски места ще сложи край на възходящата политическа кариера на автора на книгата „Стратегическа дълбочина” и идеолог на неосманизма. На този етап изглеждат непостижими тъй желаните от президента Р.Т.Ердоган 330 места, което прави илюзорни всички планове за промени в Конституцията и засилване на президентските правомощия по законодателен път. Както написа в заглавието на последната си статия един от турските журналисти, „Съдбата на ПСР виси на косъм”. iii
Парламентарните избори трябва да покажат способна ли е НДП и нейния съпредседател С. Демирташ да развие изборния си успех от президентските избори и ще бъдат ли представени вече като самостоятелна политическа формация кюрдските депутати. Това има своето особено значение за бъдещето на мирната инициатива на Алдуллах Йоджалан, която се оказа в застой в последната половин година.
С напрежение ще очакват резултатите от парламентарните избори в Съединените щати, в ЕС, в Русия и цяла група държави в Бл. Изток и Балканите. Сериозните електорални загуби на управляващата партия ще се разглеждат и като своеобразна равносметка не само на дълбокото социалното разслоение и спадащите темпове на растежа на БНП, на чуждите инвестиции, на официалния праг на бедност, зад който вече се намират над 17 млн. души. Този резултат ще бъде незабавно деклариран от опозицията като равносметка и на външнополитическата стратегия, в която има пряко участие в последните 12 години сегашният лидер на партията.
Прогнозите са свързани със сериозни обществени настроения, но те могат да бъдат „корегирани” от разнообразните и познати от предходните кампании форми на натиск върху избирателите от страна на управляващата партия, от хилядите им активисти, от администраията и от сериозно разтърсената съдебна система. Такива опасения изразиха както опозиционните медии, така и някои от наблюдателите на ОССЕ, които вече се намират в страната.
Анализите ще бъдат реалистични едва след като 42-43 млн. турски избиратели решат съдбата на турските политически формации за следващите 4 години.
__________________________
