С досегашните политики при средногодишен ръст от 1,7% ще ни трябват 102 години, за да стигнем средното ниво за ЕС, казва икономистът
Проф. БОЯН ДУРАНКЕВ е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Завършил е социално-икономическо планиране в УНСС, където продължава академичната и научната си кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. Автор е на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации във водещи университети и колежи, член е на УС на Българската асоциация по маркетинг.
Цитат:
Продължаваме да разтваряме ножицата между себе си и най-развитите европейски страни
- Проф. Дуранкев, неотдавна правителството взе решение да емитира 950 млн. евро по външния дълг с лихва до 10%. Как гледат на това решение?
- Решението обикновено е решение, след като стане факт. А фактът не означава само да запишем в някакъв закон, че нещо ще стане. Докато не стане, то остава само проект. В момента има много мистика дали това решение ще стане факт и дали ще бъде магнит за инвеститори, включително българските. Засега този магнит е или много слаб, или с изключително нисък капацитет, защото те не посягат към него.
Има много по-добри други възможности за инвеститорите в други сектори и други страни, в някои от които рентабилността на инвестициите е от порядъка на 18 до 35, дори в някои сектори над 300%. Ние сме един от хилядите магнити и не е сигурно, че този магнит е достатъчно ярък, че да бъде забелязан. От друга страна, правителството няма почти никакъв друг изход, защото срокът на погасяването или отсрочването на дълга изтича буквално след няколко месеца.
- Вашата прогноза?
- Отлагане на плащането и пак отлагане - докато най-накрая България набере потенциал, което звучи като 2030-2050 г., но не по-рано. Нито по демографски показатели, нито от гледна точка качество на трудовите ресурси и на бизнеса България е толкова привлекателна, за да натрупа потенциал да връща дългове.
- Ако Гърция излезе от еврозоната, как това ще се отрази на България? У нас близо 30% от банките са с гръцки собственици.
- От гледна точка на финансовата система, банковата система у нас може да се каже, че е стабилна, но с много силни рискове. Проблемът не е само в гръцките банки, които имат изключително силна експозиция към България. Много е вероятно, ако се въведе драхмата, това да окаже положителен ефект вярху гръцките банки на българска територия. Проблемът е, че имаме чужди банки, освен гръцките, които не са достатъчно прозрачни, защото това, което дават на "майките" уж като депозити и като по-висока лихва на депозитите, може би няма да се върне обратно в България. Това прави банковата система рискова. Вече има поне три банки, които са под нивото на допустимост. Така че България си остава рискова страна, само че не е ясно кой от рисковете ще стане основен и ще повлече следващите.
Другият проблем е силният отлив на квалифицирана работна сила поради поддържаните ниски доходи, недобрите условия на живот. Щом една столица не може да реши проблема с кучетата, с боклука, със замърсяването, с презастрояването, очевидно е, че държавата не може да реши по-сериозни проблеми. И напълно естествено се водим като страна с нисък жизнен стандарт и отлив на кадри към други държави с по-добри условия.
Основният ни проблем сега не са банките или дори кой ще бъде ръководител на правителството, проблемът е самата политика. Необходими са друг тип политики, различни от тези на всички конкуриращи се политически субекти, защото те предлагат едно и също, пречупено през различни, криви огледала.
- Какво препоръчвате, за да има положителна промяна? Предложихте данъчна реформа, като се обявихте против плоския данък?
- От гледна точка на социалната справедливост, при симетрични пазари плоският данък е идеален, ако се провежда политика на принципа "от всекиму според способностите, всекиму според труда". Проблемът е, че при тази капиталистическа икономика имаме асиметрични пазари и асиметричност на доходите - печалби спрямо заплати, което означава, че някои трупат изключително високи печалби, които не са резултат на техния труд. Плоският данък не се препоръчва никъде по света, изключение правят мечтатели и романтици, които твърдяха, че по този начин икономиката се изсветлява и всички редовно ще си плащат данъците. Това се оказа абсолютна бутафория, въпреки че мечтателите продължават и до ден днешен да хвалебстват своите решения. Затова Обама, Меркел, Оланд никога няма да прибягнат до плоския данък.
Ние сме най-лошият пример в това отношение. Нещо повече - оказа се, че той не привлича чужди инвеститори, а хора, които перат пари. Плоският данък е идеален начин за пране на пари. Така че първото нещо, което трябва да се направи, е по-социална политика. Това означава въвеждане на семейно подоходно облагане, плюс необлагаем минимум в размер на необходимото минимално ниво за жизнения стандарт на България. Второто, което ще е с много по-силен ефект - по-солени данъци за тези, които, без да са вложили някакъв изключителен труд и лични качества, получават безкрайни доходи. Това означава сериозни данъци по линия на данък общ доход - до 50 и над 50%, и силно облагане на лукса. Това, освен повече приходи в бюджета, означава и много по-социална и справедлива данъчна политика.
- Управляващите постоянно се колебаят да вдигнат ли ДДС. Ако това стане, ще влязат ли повече пари в хазната?
- Когато една държава е корумпирана, а нашата е системно корумпирана, приходите в държавата ще означават и по-високи доходи, и повече сметки в чужди банки на голяма част от политиците и свързания с тях бизнес. И ако сега отидем към повишаване на ДДС, стъпката може да даде временен ефект, но тежестта ще падне основно върху най-бедните слоеве от населението. Затова би могло да се помисли, както е в другите страни, за диференциран данък добавена стойност. Защо трябва да има такъв солен ДДС върху яйцата и хляба, които са основно на трапезата на най-бедните? ДДС на книги и лекарства у нас също е един от най-високите. Нужна е диференцирана данъчна система - да обложим по-високо лукса, по-ниско социалните сфери. Такава политика ще е революционна спрямо последните години и тя е нужна, за да има по-добра хармония в социалната сфера и по-чисти инвестиции на държавата. Защото през последните 22 години корумпирането на икономическата система от организираните политици е фантастично.
- Другият проблем е сивата икономика, която е близо 40%, със загуби за бюджета до 10 млрд. Какво би помогнало за изсветлявнето й?
- И 4% да има, това е сигнал, че има корупция на икономиката. Корупцията е сигнал за разлагане на отношенията, на морала, на икономическата култура, което удря всички останали. Това, че 4 или 40% не плащат и крият данъци, означава, че и другите се насърчават да правят същото. Тук трябва да се намеси държавата, за да реши този казус. Паралелно с данъчната промяна е нужно засилване на данъчния контрол в икономиката не само по линия на сивата икономика, но и по линия на консумацията. Голяма част от стоките, вероятно повече от 40%, нито би било редно да се консумират, нито цените, които имат, са адекватни. Почти навсякъде има ясни картели, макар че това не се забелязва от КЗК. Има цивилни картели, има монополни позиции, имаме преход от реалния социализъм през приятелски капитализъм към див профанизъм в икономиката, който не насърчава създаването на нови конкурентоспособни продукти и светъл и некорумпиран бизнес.
- Какви конкретни мерки трябва да се вземат, за да се разбие това картелиране, политиците и монополистите сами няма да се "самосезират"?
- Има т.нар. добри практики в други страни. В Швейцария са известни правилата в техните кантони, където всичко се обсъжда предварително, включително и това например дали да се боядиса училището. Но има примери и за по-силни практики като в Исландия, където промениха дори конституцията, благодарение на активисти във форумите, промениха политиката и посочиха главния виновник за банковата криза. Гражданското общество е това, което трябва да бъде активно. Но у нас това се слага повече като етикет преди избори.
Видяхме как за Закона за горите, който е ясно лобистки, организацията на няколко хиляди души помогна на върха на управлението да се поогледа, да види предизборно дали е разумно да заложи такива промени. Но след изборите биха направили промените, без да им мигне окото. Затова гражданското обещество трябва да бъде по-активно и организирано.
- Неотдавна кабинетът официално призна своя провал в прогнозите си за макрорамката за 2012 г., като понижи очаквания БВП с цели 3 млрд. - от 2,9% на 1,7%. В същото време и ЕК, и МВФ, и Световната банка намалиха прогнозите си за ръста на България до 0,5 и 0,8%. Каква е вашата прогноза?
- Вече сме в "ерата на хаоса" по дефиниция на Филип Котлър. И в този икономически хаос, който царува, най-трудно се прогнозира какво ще стане, тъй като структурата на българската икономика изключително силно се влияе от промените в страните от ЕС и неевропейския съюз (силен конкурент за България са турските стоки). Проблемите, които възникват в Гърция, Италия, Испания, във всички европейски страни, които са на ръба на взрива отвътре, правят изключително рискови прогнозите и за българската икономика.
Със сигурност НСИ ще отчете положителен резултат. Проблемът понякога не е икономиката, а какво прави статистиката. И още нещо - не е толкова важно дали ръстът ще е 1,7 или 15%, а как този ръст се отразява на отделните сегменти. Засега той се отразява положително само на социалните сегменти с високите доходи. Така че дали ще има ръст или не, обикновеният човек не го интересува, интересува го какво ще се случи с него при този ръст.
България в момента e лидер по ниска конкурентоспособност, силна корупционна система, не като подкуп, а като разложена система - икономическа, социална и екологическа. И ако желаем да достигнем средното ниво на ЕС, според прогноза, ако се движим с високите темпове от предишната година - 1,7% ръст на БВП годишно, ще ни трябват малко повече от 102 години при ръст на БВП с такъв темп. И то, при положение че всички останали страни стоят непоклатими, без да мърдат нагоре. Което означава, че на България са необходими политики, които да бъдат в разрез с провежданите през последните 22 години.
- Какво трябва да се направи, за да се стимулира бизнесът? Междуфирмената задлъжнялост достигна колосални размери от 170 млрд. лв. Има и 2 млрд. неизплатени заплати...
- Ако не си платя тока, ще ми го спрат. Ако бизнесът не си плаща милионите, има отлагане на плащанията. Което означава, че в България на бизнеса, освен че му е разрешено повече, отколкото на всички останали, му е разрешено прекалено много. И за да свият тези отрицателни прояви, трябва да се криминализира неплащането на осигуровки и на данъци. Тогава бизнесът ще бъде малко по-точен в преценките си. Не може да се поверява бизнес за милиони на хора, които нямат елементарна икономическа култура и които не спазват законите. Междуфирмената задлъжнялост е толкова голяма, че не е ясно кога ще се отрази с пълна сила върху всичко останало.
- Не е ли това сигнал, че икономиката издиша, при положение, че при нарастващата задлъжнялост растат и фалитите на фирмите?
- Най-нормалното за капиталистическата икономика е да има фалити на фирми. Но докато не се изчистят тези задължения, означава, че има скрити фалити на фирми. Те продължават да сключват договори, да примамват работници, че ще им плащат в много необозрим период, и това е безконтролно, при отстъпление на държавата. Тя трябва да се намеси много мощно през следващите години, както прави държавата в Германия, Франция, дори Гърция.
- Как на фона на растящата задлъжнялост, растящата безработица, свитото потребление и замразените доходи растат депозитите на населението?
- Отново опираме до проблема с конуса или пирамидата. Спестяванията на населението са концентрирани в изключително малък дял от населението, докато кредитите и дълговете са концентрирани по основата на пирамидата. Богатите стават по-богати, бедните стават относително по-бедни и това е предвестник на някаква социална буря. Вероятно тази буря ще се отрази в резултатите от следващите парламентарни избори, защото там засега се състезават партии с ясна дясна ориентация, независимо какъв етикет имат.
- Каква е вашата прогноза на фона на тези песимистични параметри?
- В момента пациентът е почти умрял, т.е. жив е все още. Въпросът е дали ще си направи сам евтаназията, или ще му се налеят такива лекарства, които да го изведат от кризата, в която се намира. Изключително важно е накъде ще върви Европейският съюз като цяло. Очевидно е, че са необходими генерални помени в стратегията на ЕС в посока евроцентричност на решенията, координация на финансови и монетарни политики, дори обща външна, ако щете и военна, политика, а не разнороден хор от 27 лидери, които се усмихват на снимките. А след това престават да се усмихват.
- Вие сте противник на т.нар. фискален пакт. Защо според вас той не е полезен за България?
- Ако резултатите ставаха добри за България, всеки щеше да бъде защитник на подобна теза. Оказва се, че когато държиш на един изключителен диетичен режим икономиката, и особено когато държава ти е в отстъпление, това означава настъпване на хаос във всички сектори на икономиката. България е типично хронично доказателство за безполезността на икономиите и отсъствието на ясна структурна икономическа стратегия за следващите години. Продължаваме да разтваряме ножицата между себе си и най-развитите европейски страни, което означава, че тази политика на диетичен режим се отразява крайно лошо на пациента.
- За няколко години фискалният резерв беше стопен от 8 на близо 4 млрд. лв. Къде отидоха тези пари и за какво е сигнал случващото се?
- Това, че една държава стопява своя резерв, е сигнал, че очевидно няма добра политика, още повече, че икономическият растеж е мизерен. 1,2-2% ръст при такъв голям резерв показва, че тези средства, които са използвани, са отишли, да речем голяма част, за поддържане на илюзорно благосъстояние, и второ - значителна част със сигурност са насочени към организирани приятели в бизнеса.
- И чуждите инвеститори ни заобикалят... Защо?
- Най-големият магнит за чуждите инвеститори преди беше ЕС. Днес вече не е. От ЕС инвеститорите избират онези държави, в които, макар и рентабилността да е по-ниска, доходите са по-стабилни, по-устойчиви и се печели най-вече от оборота, не толкова от рентабилността. Избират държави, в които имат сигурност на инвестициите, в които, да кажем откровено, няма рекетьори, независимо дали са на държавни позиции или са свързани с тях в бизнеса.
- Ниските данъци не са никакъв стимул?
- Нужно е генерално преустройство на политиката. Нова политика - икономическа, социална, демографска и екологическа, свързани. Необходима е ясна социално-икономическа, екологическа стратегия за следващи поне 20-30 години, която да се приеме от всички български политици. Национална стратегия, която след това да се реализира от всички политики на всяко правителство. Която да обхваща такива оздравителни програми, срещу които да не може да има глас против. В други държави не се смята за неприлично да подкрепиш стратегия, която води до добруване на твоя народ, нищо че не е твоята.
Светлана Велева
