/Поглед.инфо/ В началото на прехода беше лесно - само три формации в парламента: дясна, лява и балансьор. Ако в синия сектор гласуваха с червеното копче, в червения натискаха зеленото. Знаеше се, че когато едните са "против", другите са "за". И обратно. Ориентирането ставаше с провикване или с показване на предмет със съответния цвят. А Венци Димитров беше намерил железничарско фенерче и присветваше като началник-гара. Кадир Кадир пък направо от председателския микрофон подсказваше коя половина от залата кое копче да натисне. А балансьорът правеше мнозинство ту левите, ту десните.
С разбиването на двуполюсния модел нещата се усложниха. Дотолкова, че понякога е невъзможно да се управляват. По редица въпроси разделителните линии минават вътре в самите партии или коалиции. В подобни казуси дори трицветното фенерче на Венци Димитров изглежда съвсем безпомощно. Типичен е случаят с Истанбулската конвенция. Несъгласни с ратифицирането й има в самото управляващо мнозинство. "Против" гласуваха дори половината министри в правителството. Същевременно и опозицията не е монолитна. Въпреки че депутатите й ще изпълнят партийното решение да не я подкрепят, преди взимането му имаше привърженици както на зеленото, така и на червеното копче.
Все пак, докато дебатите бяха по същество, противниците на конвенцията в обществото нарастваха, станаха дори абсолютно мнозинство. Тогава десните изоставиха аргументите и решиха да опростят нещата, както беше в началото на прехода. Цялата богата палитра от доводи в тази или онази посока сведоха до една колкото елементарна, толкова и несъстоятелна дилема. На Брюксел ли вярваме или на Москва? За Европейския съюз ли сме или за Евразийския? Щом конвенцията идва от Запад, опонентите й са путинисти и хибридчици. Не закъсня и обратната реакция: онези, които я поддържат, са соросоиди и грантоеди.
Тази постановка на въпроса прави все по-ненужно четенето на самата конвенция. По-важно е да се види кой я одобрява и кой - не. "Като гледам кои са противниците й, не ми остава нищо друго, освен да я подкрепя" - пише автор, известен не толкова с вещината на анализите си, нито с правотата им, колкото с тяхната "правилност". С извода си "Рубладжийската сган ще направи дори третия пол симпатичен!" той си гарантира място в журналистиката за още две-три десетилетия. В "онази" журналистика. Като му опонират, че цели 11 членки на ЕС още не са ратифицирали конвенцията, всичките ли са рубладжии, признава, че всеки нормален човек има резерви към текстовете, но рубладжиите са ги раздули, виждайки удобна възможност да уязвят ЕС. Ето как журналист е готов да пренебрегне собствените си съмнения, не защото се е убедил, че не е прав, а тъй като и други ги споделят. И тъй като тези други са от "другите". А като го питат кои са рубладжиите, отговаря, че само може да се предполага, защото при соросоидите се обявява кой получава грантовете, докато никъде не се съобщава официално на кого плащат с рубли. Доказателства няма, но са налице предположения, които са по-важни. Щом има зелено копче, не може да няма и червено. На това му се казва публицистика.
И ако за този автор може да се махне с ръка, тъй като пише не толкова по убеждения, колкото за да се препитава, на другиго - Димитрин Вичев - си заслужава да се отбележи името. Най-вече заради необятната му фантазия. Чрез мобилизиране на своя пета колона у нас Москва тествала доколко инвестицията в руските агенти за влияние била ефективна и успешна. Тактическата й задача била България да не ратифицира конвенцията, което пък да послужи като плацдарм за постигане на стратегическата цел - излизане на страната ни от НАТО и ЕС. В същия текст същият автор внушава, че и влизането ни в тези съюзи било под влиянието на Русия. Кремъл посъветвал Генералското движение в БСП социалистите да вземат решение за членство. Приемът ни в тези структури бил брилянтно проведена руска операция. Ето как където и да влизаме или излизаме, все Москва ни е виновна.
Все в това русло са и анализите, според които Руската православна църква е повлияла на Българската да излезе с позиция срещу конвенцията. Но на същото становище са и другите вероизповедания у нас. Означава ли това, че патриархът на Москва и цяла Русия Кирил I е успял да внуши поведение примерно на българското мюфтийство? Със сигурност отговорът е отрицателен. Ето защо най-важното за читателя, попаднал на такива текстове, е да опази психиката си здрава.
Важно е и още нещо, за което мнозина не си дават сметка. Разбиването на двуполовия модел ще предизвика същата бъркотия, до която доведе и преодоляването на двуполюсния. Тогава опитите конфликтите да се представят като противопоставяне между грантаджии и рубладжии ще бъдат напълно безполезни. Няма да помогнат и призивите да се натиска зеленото или червеното копче. Нито пък трицветното фенерче на Венци Димитров.
Дума
