Ето изказването ми по тази точка от дневния ред:
„Няма да припомням самоцелно вече точно едногодишната история на отлагането на конкурса. Добре е обаче все пак да се подсетим, че и на 7 юни, и на 5 юли внесох в нашите заседания предложения за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ. Те бяха с всички необходими атрибути, включително и времеви график за отделните етапи на конкурса. И двете ми предложения бяха отхвърлени с гласуване, но не върху това е акцентът ми днес. А върху простичкия, но много важен, факт, че когато преди година ме питаха защо точно на 7 юни или на 5 юли трябва да стартира конкурсът, отговорът ми беше възможно най-логичният - защото на 1 август изтича мандатът на г-жа Анкова като генерален директор. И защото винаги изборът на новия шеф на БНТ се е осъществявал малко преди да изтекат правомощията на стария.
След 1 август ситуацията се промени, а с това и логиката на гласуването. Вече когато и да бяхме обявили конкурса, все щяхме да сме закъснели, независимо от това, че законовите поправки позволяваха на генералния директор и управителния съвет да продължават да ръководят обществената телевизия. На заседанието от 25 ноември гласувах "въздържал се" по внесеното предложение за стартиране на процедура. Защото вече нямаше как да обясня дори на себе си, камо ли на обществеността, защо конкурсът трябва да тръгне точно на 25 ноември, а не месец по-рано или по-късно.
Мотивирайки днешното си гласуване, ще отбележа само още един факт. През май миналата година избрахме нов генерален директор на БНР. При първото гласуване г-н Велев не беше сред моите фаворити. Можеше да не го подкрепя и на втория тур, защото моят глас аритметически не беше нужен. Г-н Велев си имаше 4 гласа, които му бяха предостатъчни, за да заеме поста. Въпреки това, го подкрепих с ясното съзнание, че вотът ми в случая се родее с добре известните знакови гласувания. СЕМ тогава беше с трима съвсем нови членове, както и с нов председател, и моето гласуване беше символ на разбирането ми за необходимостта от по-сплотен СЕМ, което означава и по-силен, което пък е особено важно за самочувствието на регулатора в сложната среда, в която по закон трябва да упражнява правомощията си. Г-н Велев после побърза да ме разочарова - като се почне от уволнението на Лили Маринкова и се стигне до отстраняването от ефира на плеяда изтъкнати професионалисти, последният случай е с Йордан Георгиев (Данчо Стълбицата) - и аз не подкрепих предложения от него управителен съвет. Но това са примери след гласуването, които са наситени с тъга, но същевременно още не бяха факт, който да повлияе върху мотивацията ми при самото гласуване.
Днес отново ще отбележа, че конкурсът е закъснял с цяла година и трябва да го проведем час по-скоро. Това е водещият ми аргумент и той е по същество. Но и тук има знаков момент. Ние сме с нов председател и с гласуването си "за" искам да изразя очакването си, че той ще се опита и, по-важното, ще съумее по някои въпроси да действа по-успешно в сравнение с досегашни председатели. Същевременно гласът ми „за” е и предупреждение – очаквам в конкурса да победи кандидат, който е извЕстен с професионализма си, а не който ни е известЕн. В противен случай това ще рефлектира върху утвърждаването на УС. Нека не забравяме, че за това по закон са необходими 4 гласа, които при лош изход от надпреварата за генерален изход СЕМ може и да не събере. И да се стигне до абсурда новият генерален директор да работи със стария УС.
Надявам се да избегнем подобен развой на събитията.”
