/Поглед.инфо/ По червения килим на „толерантния президент” минаха и борци с „политическата коректност, левия мултикултурализъм и зеления екстремизъм”
Изключително разнообразна програма има Росен Плевнелиев в последните си месеци като президент. Доскоро считаше, че „идеологията на тероризма може да бъде победена само от общества, които уважават различията” и че в „България се гордеем с нашата толерантност”. Онзи ден призовава за „нулева толерантност към езика на омразата”. А вчера приема делегация на световна организация, чийто български клон афишира като свои цели борбата с „левия мултикултурализъм, зеления екстремизъм и политическата коректност, отнемаща ни свободата на словото и на действието”. Надяваме се, че за утре не е предвидена и някоя среща с Ку-клукс-клан.
В интерес на истината, членовете на последната делегация, гостувала на президента от Световната лига за свобода и демокрация (СЛСД)
не ходят с черни качулки,
а с изискани костюми.
Но, ако следваме градацията във възгледите на Плевнелиев – кой знае кои ще са следващите на опашката за аудиенция при него…Дано само китайците не научат за последните гости на български институции. Виж, за някои български активисти, които се самоопределят я като „либерали”, я като „правозащитници” или „еколози”, няма проблем: ясно е, че те ще преглътнат всяка комична изява на президента, стига да държи основната линия – борбата с „комунизма” и „Източната заплаха”.
Плевнелиев оправда очакванията на своите най-верни симпатизанти и при вчерашната си среща. „Безразличието към истината за комунистическия и за другите тоталитарни режими може да доведе до повторение на историята. Трябва да подпомогнем разбирането на същността на тоталитарните режими и да работим истината за тях да бъде показана по един обективен начин в музеите и в учебниците по история”, апелира държавният глава пред представители на СЛДС.
Няколко думи за т.нар. „световна лига”, която дефилира по червения килим в президентството. До 1967 г. организацията се нарича Азиатска антикомунистическа лига. „Връзката между България и СЛСД датира още от 1994 г., когато бившият министър-председател – Филип Димитров, взема участие във форум на организацията в Тайпе, а година по-късно и в годишната конференция в Ню Йорк”, четем в публикация на сайта fakti.bg, който вчера обширно проследи учредяването на българския клон на лигата, начело с бившия депутат от ДСБ Нено Димов. На събитието са присъствали функционери на Института за дясна политика, чийто председател е Димов, активисти на либертариански организации и известни журналисти с подобни възгледи. Сред инициаторите е и обективният и безпристрастен конституционен съдия Филип Димитров.
Ако трябва да сме пунктуални, посещението на Филип Димитров в Тайпе през 1994 г. не е единствения контакт между СЛСД и български организации в исторически план. Известни са случаи от периода на Студената война, в които на световни антикомунистически сборища – било „научни конференции” или „братски вечери”, заедно с функционери на лигата са участвали и представители на емигрантската организация Български национален фронт. Сигурно се досещате – въпросният „фронт” е бившият Съюз на националните легиони, настоящ Български демократичен форум (БДФ), основан от българския Фюрер д-р Иван Дочев, който през 1934 г. е приет лично от Адолф Хитлер в Берлин, а през септември 1944 г. е евакуиран от България със самолет на Луфтфафе…
Но да речем, че това са
„случайни” срещи
в миналото.
Днес обаче няма нищо случайно в имената и във възгледите на учредителите на българския клон на СЛСД. В началото на годината Димов гостува на годишната среща на лигата, която съвпада с Деня на свободата на Тайван – 22 януари. Председателят на Института за дясна политика е придружаван от Богдан Паташев, секретар на българската секция на СЛДС и съветник в посолството на Малтийския орден (известен още като неофициалната дипломатическа служба на Ватикана). На Димов е оказана високата чест да държи кратка реч, за която е поздравен лично от председателя на лигата „почитаемия г-н Яо Енг-Чи”. Според официалното съобщение, публикувано на Фейсбук-страницата на Института за дясна политика, българската делегация (разбирай Димов и Паташев) е провела разговор и с министъра на външните работи на Тайван „почитаемия г-н Лин Йонг-Ло”.
Така стигаме до 13 юни 2016 г. когато „почитаемия г-н Яо Енг-Чи” връща визитата и присъства на среща на европейската секция на СЛСД в София, на която официално е учреден българският й клон. Събитието преминава в атмосфера на осъждане на мултикултурализма, на възхвала на здравите консервативни ценности и на техния фундамент – свободните пазарни отношения. Пак според facti.bg, гостът заявява, че „България и Тайван споделят
една и съща ценностна система
за свобода и деКорация
(не е ясно дали става дума за грешка или грешката е вярна – бел. авт.)”. Нещо повече – почитаемият президент на СЛДС разглежда посещението си у нас, едва ли не, като на държавно ниво: „Днес е и новото начало на развитие на двустранните взаимоотношения и се надяваме да работим заедно не само в Световната лига, но и за защита на взаимните интереси на нашите страни”. Тайванският представител изглежда е окуражен и от присъствието на…министъра на външните работи на Република България Даниел Митов.
В изказването си пред сбирката Митов повтаря тезите от прословутото си интервю на 24 март т.г., в което сензационно обяви края на мултикултурализма и културния релативизъм и обвини толерантността за създаването на гетата в Западна Европа. Мнозина тогава бяха изненадани от промяната във възгледите на министъра (макар че, според запознати, те са закономерни, тъй като в миналото Митов е бил близък до Дочевия БДФ), но оказва се, крушката си има опашка – тайванска. Връзката с Тайпе изглежда е твърде силна, тъй като на делегацията на СЛДС е осигурена аудиенция при президента Плевнелиев, а според някои съобщения – и работна среща с премиера Бойко Борисов (до 18 ч. не беше ясно дали такава се е състояла). Интересно какви ли пресечни точки намират представители на бившата Азиатска антикомунистическа лига с един бивш активист на Димитровския комунистически младежки съюз и с един бивш член на Българската комунистическа партия? А още по-интересно е как Борисов ще привлече мечтаните от него китайски инвестиции с оказания у нас радушен институционален прием на организация, създадена от Тайван? Впрочем, островът, когото Пекин счита за част от единен Китай и изисква това от всички свои партньори, е признат за самостоятелна държава само от Ватикана и от още 23 предимно тихоокеански и латиноамерикански държавици…
Ако се заровим в историята на Световната лига за свобода и демокрация, ще видим, че
в нейното ръководството
са участвали емблематични персони
– превратаджии и бивши диктатори на Аржентина, Парагвай, Боливия и Филипините; главатарят на ескадроните на смъртта в Салвадор; предводителя на украинските националисти и виден антисемит Ярослав Стецко – дясна ръка на Степан Бандера, а след смъртта му водач на ОУН; бивши национал-социалисти; ултра консервативни лидери; кръстникът на японската якудза – мафиотът Йосио Кодама; високопоставени американски военни и политически дейци, сред които вездесъщият републикански ястреб – сенаторът Джон Маккейн и др. В активно сътрудничество със СЛДС са работили и никарагуански контри, членове на саудитската кралска фамилия, и дори последният Месия – както е известен сред последователите си покойният гуру на глобална секта, южнокорейският милиардер Муун.
Днес лигата за „свобода и демокрация” (?!) се крие зад по-приемливи лица. Според официалното съобщение, в срещата при Плевнелиев са участвали лорд Денис Роугън – председател на камарата на Лордовете в Лондон; Аксел Фишер – член на германския Бундестаг и председател на Западноевропейския клон на СЛСД; ирландският сенатор Даярмуд Уилсън; Джулио Терци – бивш министър на външните работи на Италия, както и сенаторът Серджо Дивина – вицепрезидент на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа и член на парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Петната от костюмите на СЛДС са изпрани, ръкавите са изгладени. Неизменен е само врагът – световният комунизъм, маскиран в съвременния свят като „мултикултурализъм”…
