Снощи, докато полиция и жандармерия се нахвърлиха срещу протестиращите, аз написах във Фейсбук:.
Да управляваш на инат при демокрацията е невъзможно.
Да управляваш със сила и насилие при демокрацията е безумие.
Да нямаш в продължение на 40 дни диалог с протестиращите е самоубийствена глухота и слепота.
В началото на управлението си с Дилян Пеевски новата власт се простреля в крака. Днес тя се нацели в слабините.
В края на краищата има нещо по-важно от власт с цената на всичко и на всяка цена.
Жалко е, че управляващите не го разбират...
С палки и щитове можеш да смажеш всеки един протест, но не можеш да смажеш всички протести!
С палки и щитове можеш да спасиш временно властта си, но не можеш за дълго да останеш на власт.
Именно затова тази власт е пътник.
Тя вече пътува - към собствения си позор...
Днес, запознавайки си подробно с множеството и най-противоречиви коментари, искам да кажа следното:
Никой - ако си сложим ръце на сърцата - не е щастлив от случващото се. Затова разбирам моите приятели, които са смутени и объркани.
Но не може да се иска от протестиращите да понесат цялата отговорност, а тези, срещу които те протестират, да се прикриват със смокиновите листа на демократичните норми и така да се измъкват през балкона като спипан в прелюбодействието любовник.
При демокрацията основната отговорност се носи то политиците, главната вина е винаги на политиците.
Значи ако някои техни действия са успешни (макар че са направени заради обществото и по настояване на обществото), политиците проглушава ушите на всички с простия факт, че са си свършили работата и искат почести и слава за себе си и за никой друг.
Но ако се провалят и срещу тях избухне недоволство, те насочват отровните си стрели само и единствено срещу недоволните.
Обществото не може да бъде по-отговорно от политиците. Ако бе така, то нямаше да има нужда от политици.
Има 1001 причини за агонията, в която в момента се дави и задушава страната ни.
Аз ще кажа тук за една от тях - тя в никакъв случай не е хиляда и първата:
Водещите лидери на БСП (за ДПС не говоря - там лидерите отдавна са свръхбогати и ползват политиката за лично облагодетелстване, те дори обучават висшия си партиен актив на корупционни практики, присвояване на еврофондове и източване на държавата) за последните години направиха гуши и банкови сметки, дръпнаха много в материално отношение, забогатяха неимоверни, защото всеки си има някакви свои хохегери, булгартабаци, братягалевци, батковци и прочие братковци. В резултат на това те загубиха окончателно социалната си чувствителност, притъпиха сетивата си, загладиха косъма си. И станаха арогантни, безпардонни и безкритични към себе си, оглушаха и ослепяха социално.
Затова загубиха всякакво доверие у обществото, различно от сляпата партийна лоялност, която си е вид фундаментализъм, меко талибанство... Обществото ги предчувстваше, че ще започнат от началото да управляват непочтено, то беше мнително, недоверчиво. И те с първата си дилянпеевска крачка го убедиха, че тази му мнителност, тази му недоверчивост, подозрителност са били абсолютно основателни, даже е имало известно подценяване от присъщата на българина толерантност и от вековното му схващане, че който е до кацата с мед, все някак ще си оближе пръстите...
Нещата рухнаха веднага, още тогава – от първата дилянпеевска стъпка. Гърнето се спука, от него започна да протичат непочтеност, рецидиви на най-лошото от тройната коалиция, откровен лобизъм и обслужване на олигархията, плюс пълна безотговорност към финансите и банките... Снощи спуканото гърне бе натрошено на парчета.
Защото не може да си непочтен човек в личен план, а да управляваш почтено.
Не може, абсолютно не може.
Това е една от причините за сегашната агония. А освен нея има още 1000.
Това не е индулгенция за всичко, което правят протестиращите. А само напомняне, че протестиращите са функция, следствие и резултат от управляващите.
Управляващите са болестта, протестиращите са само външна проява на тази болест. И дори да изглеждат на моменти не съвсем естетично, те имат оздравителен ефект – тъй като казват, показват и доказват на обществото, че болестта се нуждае от спешно лечение, от химиотерапия.
Не се сърдете на химиотерапията, че при нея на организма му се гади и повръща понякога.
