Смазващо излагащите страната ни скандали през последните дни (Марковска, Гугушева, Научният фонд) не бива да се разглеждат само като отделни позорни случаи.
Те трябва да бъдат видени като симптоми и синдроми на болест, която тепърва ще парализира демократичната ни система.
Елитът на страната (може елит да се сложи и в кавички) - политически, юридически, икономически, финансов, културен и т.н. - за тези 23 години така се преплете с материални и символни бартери, с плащания, подкупи и взаимни услуги; така надълбоко бръкна в кацата на меда; така превърна в ежедневие и друго име на своя статут и статус злоупотребите, корупцията, конфликтите на интереси, използването на властовите позиции за безпримерно облажване, краденето на държавна и общинска собственост, нарушаването на правните и моралните норми, обирането на държавата, обществото и гражданите, че много скоро ще стане почти невъзможно да се намерят подходящи личности за високи постове в изпълнителната власт, в съдебната система, в агенции, съвети и комисии.
Постепенно ще стане така, че веднага щом се лансира някое име, за него съвсем правдиво и закономерно ще бъдат изваждани от опониращата или несъгласната с назначаването му политическа групировка (или клика) доказателства, които сриват публичния му облик и правят назначаването/избирането му неприемливо или дръзка провокация срещу здравия разум!
Защото огромна част от опазилите честта и достойнството си професионалисти отдавна са изтикани на заден план, смазани са от парашутисти, калинки и корупционери, натикани са в миша дупка, оставени са на доизживяване из администрациите и по формален критерий практически нямат шанса да бъдат лансирани на високи позиции.
Така е било през всичките тези 23 години на Прехода, но при това управление бе забит най-ръждивият пирон в ковчега на професионализма, защото „ГЕРБ” премахнаха окончателно всякакви критерии за професионална компетентност или дори само пригодност. Сега изобщо не е нужно да разбираш от това, за което новата Партия с голямо П те назначава. Тя те взема от сивата маса на зле образованите и лошо възпитаните и те слага начело не е важно на какво – може на АЕЦ, може на Еврофондове, може на Регионално развитие, може на Наука, може на Социална политика...
А в същото време в стойностните университети (а не в измислените) продължават да идват такива златни български деца, от които може да станат великолепни специалисти, но най-често се получават дипломирани безработни или огорчени емигранти...
