/Поглед.инфо/ В изречението „Йерусалим е столица на Израел“, без значение от кого е произнесено, няма никаква новина. Просто защото Йерусалим е столица на Израел още отпреди 3 000 години. Той е символът на еврейската държава. Той е нейното олицетворение. Тук са издигнати Първият и Вторият храм. А това е директната връзка с Бога, връзка, върху която се основава еврейството. Без Йерусалим е немислимо съществуването на пълноценна еврейска държава. Ето защо, когато през 1948 г. е възстановена държавата Израел, фактът, че само половината Йерусалим е в неговите предели, помрачава еврейската радост. Тази непълнота е преодоляна през юни 1967 г. Тогава след Шестдневната война вече целият Йерусалим влиза в границите на Израел. Еврейското ликуване е още по-голямо и заради факта, че никой не очаква такава бляскава победа. Преди началото на войната арабските държави са убедени, че за отрицателно време ще унищожат Израел и ще изтикат евреите в морето. Става точно обратното. За отрицателно време изпълнените с увереност в близката победа арабски армии са превърнати в стремящи се единствено към оцеляване човешки маси. Докато те се спасяват с бягство, израелската армия си връща Стария град, Храмовия хълм и Стената на плача в Йерусалим. За първи път от две хиляди години евреин, това е главният армейски равин Шломо Горен, надува шофар пред Стената, без да се опасява от репресии. След това военният министър Моше Даян оставя в един от процепите на Стената бележка, в която пише: „Ние отново обединихме града, столицата на Израел, нека повече не го делим на части“. В знак на добра воля Израел, който вече контролира целия Йерусалим, позволява на Йордания да запази управлението на Храмовия хълм.
Фактът, че американският президент призна Йерусалим за столица на еврейската държава не може да изненада никого, който е поне малко запознат с историята на Близкия Изток. Да се изненадваш на подобно признание е все едно да се изненадваш, когато чуеш някой да каже, че цар Симеон е победил византийците при Ахелой. Българската победа там е исторически факт, без значение дали това се харесва някому или го прави нещастен. И още нещо важно в случая. Преди повече от 20 години американските власти се задължиха да признаят Йерусалим за столица на Израел. Само дето нито Бил Клинтън, нито Джордж Буш-младши, нито Барак Обама имаха смелостта да направят това. Направи го Тръмп. Някои го смятат за визионер и човек, който ще върне величието на Америка. Други го описват като клоун с мания за величие. Няма никакво значение какъв е. Важното е, че направи нещо, което предшествениците му се страхуваха да направят. Много нелепо звучи опасението, че сега насилието в региона щяло да се засили. Все едно на екстремистите им трябва повод, за да използват насилие. Екстремистите не се активизират, когато някой политик произнесе някаква фраза. Съвсем други са причините, поради които такива хора биват задействани.
Шанс за мир в Близкия Изток има. Но мирът не може да бъде изграден върху лъжи. Твърде нестабилен е този фундамент. Мирът може да бъде траен само при положение че се основава на истината. Едва когато всички страни приемат историческите факти, е възможно да се върви напред.
