/Поглед.инфо/ Нищо, ама абсолютно нищо изненадващо няма в наглата намеса на Турция в българската предизборна надпревара. Посланик Гьокче, който се появява в клипове на ДОСТ и министър Мюезиноглу, който агитира нашите изселници в Турция да гласуват за ДОСТ, правят това, защото прекрасно знаят, че България няма да реагира. Или ако реагира, ще бъде така, все едно изобщо не е реагирала. Нашите управници отдавна са се отказали от националния суверенитет. За тях той е овехтяла дрипа, която ги „срами пред света”, пречи на светлите им евроатлантически щения, или по-директно казано, на стремежа им да се уредят на някоя синекурна брюкселска служба. Нашият управляващ елит, простете за думата, е предоставил вземането на важните решения за бъдещето на страната на третостепенни чиновници от Брюксел и Вашингтон и на техните местни наместници. Поведението на турския посланик Гьокче, който на практика създаде ДОСТ и подкрепя творението си по всякакъв начин, е напълно логично, като имаме предвид какво извършват у нас посланици на „най-демократичните” държави напоследък. По време на протестърската бутафория от лятото на 2013 г. посланикът на Франция Филип Отие и германският му колега Матиас Хьопфнер открито застанаха на страната на подскачащите по жълтите павета недоразумения. Тези двамата вършеха неща, които никой българки посланик във Франция, Германия или където и да било другаде не би си позволил да прави. Посочваха кои са добрите и кои лошите и призоваваха целия народ да се солидаризира с баналните им оценки. Между другото, през последните години България определено не случва на френски посланици. Ксавие дьо Кабан, наследникът на Отие, се беше вживял в ролята на кадровик и морален съдник на съдебната ни система. Току изскачаше от някое телевизионно предаване и почваше да каканиже мантрата си за „гнилите ябълки” и други подобни глупотевини. Не че българската съдебна система не се нуждае от кардинални реформи, но е повече от сигурно, че ако тези реформи се вършат от такива като дьо Кабан и хранениците на „Америка за България”, тя съвсем на нищо няма да заприлича. А Ерик Льобедел, наследникът на изпратения след България в Буркина Фасо френски посланик, директно си ни нарече „мрънкаща периферия”, демонстрирайки недвусмислено презрителното отношение на „велики” страни като Франция към „дребни” държави като България. Ако прибавим към всичко това и действията на обитателите на мисията на софийската улица „Козяк”, ще видим, че наистина в делата на Сюлейман Гьокче няма нищо, което да излиза от нормата. Господин турският посланик просто гледа как българските управляващи лижат чепиците на останалите посланици и съвсем естествено подава и своя крак.
Въпреки дългата подмазваческа история на нашенския елит по отношение представителите на чужди държави, продължавам да се надявам, че може да има и друго отношение към нахалните амбасадори и техните местни клиентели. Иска ми се да има повече хора като колегата Александър Симов, който като водач на листата на БСП в Кърджали реагира остро заедно с местното ръководство на социалистите, когато бяха спипани торбичките на ДОСТ с храна, предназначени за купуване на гласове. Е, сигурно кирякстефчовците никога няма ди изчезнат. Винаги ще има „автентични” представители на гражданското общество, които ще ходят да ръкопляскат пред някоя западна амбасада или ще се снимат, глуповато ухилени, със заместника на заместника на заместника на американския посланик, оценявайки това като върха на обществената си кариера. Само че, убеден съм, нормалните българи са повече. И е крайно време, елитът ни да бъде попълван от тях, а не от хрантутниците на евроатлантическите NGO-та.
