Казват, че между членовете на стадо шимпанзета учените могат да открият повече генетични разлики, отколкото между всички хора някога живели и живеещи на Земята. Замислих се, каква тогава е разликата между родените в НРБ и родените в РБ...
Родени в РБ? За това чудо на квантовата физика не може да се каже много, то е като липсващото звено в теорията на Дарвин, над което си блъскат главите антрополозите. В нашия случай, някои безпокойни политически анализатори и шепа мислещи българи. Нямаше ли да бъде чудесно, ако това липсващо звено не бе толкова жизнено важно за свързването на вчера и утре, на двете епохи, разломът между които се увеличава с всеки изминал ден.
За мен, поколението РБ, родена съм през 1993 година, засега е доста пасивно. То не казва какво мисли, с изключение на няколко спонтанни и красиви акции срещу ACTA или в защита на зверове и птици. Като далечен отблясък от деня, в който всеки от нас е плакал, когато ловци убиха майката на Бамби, или като следствие на въздействието на глобалните политически движения на 21 век... Вероятно и едното и другото...
Въпреки факта, че средната възраст на протестите беше достатъчно ниска, в Република България глас има “Поколението НРБ”. България все още е НРБ! Всъщност релефната карта, която баба ми купи във втори клас, е на НРБ...Това е реалността, внучето ми...
Истина е, че в ориенталските и традиционалистки общества от патриархален тип, за разлика от прогресивните протестантски и дълбоко атеистични, поколенията се сменят бавно, което гарантира спокойствие и приемственост на доброто и лошото. Но оставя бъдещите титуляри напълно пасивни за дълго време...
И защото е пасивно, от името на “Поколението РБ”, както си позволих да го нарека, говорят другите... Те ни наричат нихилисти, мързеливци, тревомани, кифли, геймъри или просто невръстни дебили, захапали пластмасови бутилки с бира с нов ергономичен дизайн и рециклираща се капачка. Поколение на разврата и неграмотията...
А какви сме ние?
В годината на моето раждане (недалечната 1993), както Т. Живков казва, три години властта се поддържала с мъст, и не се удържала. Въпреки това, моите родители имали смелостта да ме създадат в смутните времена на първоначално натрупване на капитала, когато 86% от българите загубват своя социален статус. Вероятно са били объркани, обезсърчени, изправени пред съвършено нови условия, нова философия на живота. И все пак са се решили да продължат, да живеят, не са имали избор...
Учих в общинско училище в столичния централен кв. Банишора. То нямаше много материални подобрения от годината на появяването ми на бял свят, но учителите се стараеха да не допуснат понижаване в нивото на обучение. И слава на тези учители!
Но светът се променяше, а ние го усещахме като невръстни барометъри. За първи път имаше истинско значение какви точно са родителите ти, могат ли да ти купуват нещата, които притежават другите. За първи път имаше дъвки от 5 и 25 и 50 ст. Разбрахме, че стоките в базар Илиенци са същите, каквито и в централните магазини, но цената е друга...Ние слушахме всякаква музика, но знаехме каква музика да казваме, че слушаме. Суетата на нашето поколение е да знае, да умее да измерва всяка стойност в материален актив, и да я преобразува изцяло в своя полза. Научихме се да бъдем лицемери.
Ние сме икономисти и финансисти, всеки от нас е годен за дилър на Уолстрийт. Помня как, в първи клас се чувствах наистина горда, когато успях да продам 30 кестена, събрани от кварталния парк на цена от 5 стотинки. Това беше 100% печалба. Доста по-рискована бе авантюрата ми с варене на розови листенца, обрани от съседските градини, с цел направа ако не розово масло, то поне на допотопно парфюмче, което затварях в полиетиленови пликчета, реализирайки големи производствени загуби. Опитвах да пласирам съмнителните торбички на съседките, от чиито градини бяха набрани розите...
Ние сме юристи, готови да защитят всеки богат престъпник, тъй като знаем, че престъплението не е престъпление, когато не достигат доказателствата за извършването му. Преписването не е преписване, докато не те хванат. Кодексът на честта изисква да отричаш с честен поглед, докато учителката се направи, че ти вярва. С умиление си спомням дългите прогимназиални опити да запиша “Опълченците на Шипка” с диктофон, които накрая доведоха до пълното запаметяване на одата. Да си морален невинаги е печелившо и правилно. Има много истини, и вече няма монопол над истината на земята, а за Истината на Небето не всекиго от нас имаше кой да научи... Това е етиката на “Поколението РБ” .
И въпреки това ние не сме само финансисти и юристи. Ние сме мечтатели, ние сме трезви и опиянени. Ние сме утрешните ви лекари, началници, управници...
Ние сме 44 % двойки на изпита по Български език в Алма матер, ние сме и пълните отличници. Най-неграмотният випуск, според резултатите от матури 2012, но и този, които се равнява на връстниците си по света. Мои съученици заминаха за Холандия, Германия и Франция, мои съученици свирят на кавал и познават автентичния български фолклор по-добре от фолклористите на БАН, мои съученици учат философия и филология, владеят няколко езика, могат да говорят за последните спектакли на столичните театри, мои съученици знаят къде е зала “България”. Някои искат да емигрират, а други искат да останат... Защото ,за жалост, няма монопол над Истината.
А къде е Истината? Къде сме ние? Кои сме ние и защо мълчим?
