/Поглед.инфо/ Ако се чете само проправителствената преса в Турция, а то опозиционна почти няма, човек може да остане със съвсем погрешни впечатления за реалните икономически и финансови тенденции и още повече за възможностите за външноикономическата и външнополитическата ориентация на Ердоган.
Международни финансови анализатори обаче са сериозно разтревожени и прогнозират възможен срив на турската икономика още през следващите седмици. Оттегляне на капитали, най–ниско ниво на турската лира спрямо долара и еврото, намаляващи валутни резерви са само част от общата картина.
Международните финансви пазари реагират скептично на ситуацията в страната. Блумберг прави извода, че системата за икономическа сигурност е напълно дебелансирана и Турция вече не е подходяща страна за инвестиране. Рейтинговата агенция Fitch намали за пореден път кредитния рейтинг на страната. Със спада на лирата значително се повишиха цените на вносните стоки. Това влоши инфлацията, която междувременно стигна 15%. Безработицата е 10%. Делът на бедните е най–високият през последните 15 години– 25%. За много от фирмите, които са взели големи кредити в долари, става трудно да ги обслужват. Затова опасенията се, че до 2 години половината от турските фирми ще фалират.
След опита за преврат бяха отнети от собствениците им 937 фирми на стойност 8,9 млрд евро с 47 000 работещи в тях. На практика цели семейства бяха арестувани, а имуществото им конфискувано. Закривани бяха фирми под предлог, че собствениците им имали роднини в ПКК. Магазините и работилниците им в Източна Турция бяха ограбени и сринати със земята.
Кабинетът се опитва да внушава на хората, че виновни за влошените икономически показатели са външни сили. Създава се образа на външен враг без да се посочва точно кой– веднъж е Тръмп, друг път–Макрон или Меркел. Важното е да се убедят хората да приемат обедняването си, да понесат тежестите.
На този фон се рекламират гигантски проекти– най–голямото летище в света за 12 млрд долара с 6 писти в Истанбул, канал, свързващ двете морета западно от Истанбул за 13 млрд долара, чиято ширина в проекта беше намалена зарадинедостиг на средства. През следващите месеци трябва да бъдат изплатени 182 милиарда долара кредити. Междувременно валутните резерви се стопиха до 80 млрд. долара. От януари до юли т.г. акциите на Гаранти банк, Халкбанк и Исбанк се сринаха с 40%!
Испански, френски и италиански банки са твърде силно ангажирани в Турция и ако трябва да се откажат от дейността си в тази страна, няма да сме далеч от една нова евро–криза. Според финансови анализатори изходът е повишаване на лихвите, но Ердоган е точно на обратното мнение. Тъй като буквално през следващите дни трябва да се решат важни въпроси, свързани с лихвената политика на банките, международни финансисти се опасяват, че съгласно разширените правомощия на президента, той ще сложи ръка на банковата сфера и ще наложи решения, които не работят за запазване доверието на чуждите инвеститори. Впрочем за министър на финансите бе назначен зетя на Ердоган.
Според Мари Оуенс Томсън, главен икономист в Indosuez Wealth Management, Швейцарияя, „Турция би могла да стане следващата страна, която да се разпадне. Има всички предпоставки за начало на една провалена държава.”
Много драматични последствия ще има евентуален успех на шестима влиятелни американски сенатори, които внесоха в Сената предложение за вето за турски заеми от международни финансови институции като Световната банка, Международния валутен фонд и др. заради продължаване задържането на протестанския пастор Брънсън и на сътрудничката на американско консулство в Турция. Дали пък след неуспешния преврат това няма да се окаже по–ефективен начин за отстраняване на Ердоган, но този път с огромни икономически жертви за турския народ и турската държава?
Ако се вярва на проправителствената преса, Турция щяла да се обърне към Азия, да поеме лидерска роля в региона, да преоцени критично отношенията си със САЩ и ЕС.
Новият модел на еднолично управление ще отдалечава Турция от демократичния Запад. Това означава обтегнати отношения с ЕС и с НАТО, изостряне на отношенията с Гърция и спорните въпроси по Кипър. Но тъй като Турция и двата съюза взаимно се нуждаят един от друг, няма да се стигне до пълно прекъсване на отношенията между тях.
В действителност, президентът ще се опита в рамките на едно ограничено сътрудничество със западните страни да продължи да извлича ползи от досегашните структури в икономическата сфера и в политиката по сигурността и отбраната. Той си дава ясна сметка, че и европейският бизнес е заинтересован да запази пазарите си. 38% от вноса в Турция е от ЕС. А две трети от чуждите инвеститори са също от ЕС. Ердоган ще продължи да изнудва Европа със споразумението за бежанците, ако не се постигне обещаното облекчаване на визовия режим.
Турция държи на разширяването и задълбочаването на митническия съюз. Фактът, че в кабинета вече няма да има министър по европейските въпроси е показателен поне за ревизиране на досегашната активност спрямо ЕС. Анкара привидно заявява, че ще се придържа към минималните демократични стандарти, но практически законово прехвръли на областните управители правото да продължат прилагането на извънредни мерки, забрани, закриване на организации, следене и подслушване на инакомислещи. Репресиите продължават, но Германия например премахна ограниченията, които бе въвела, веднага сед вдигане на извънредното положение след изборите, което е ясен признак за курс към сближаване, независимо от недемократичните условия в страната. А намиращият се в изгнание в Германия бивш главен редактор на вестник „Джумхюриет” Джан Дюндар предупреждава, че „за медиите ще става и още по–лошо”. В затвора са 168 журналисти.
Огромен скандал назрява с използването на първите три милиарда евро от споразумението за бежанците, защото се оказва, че ЕС не можа да наложи искането си те да бъдат изразходвани само по конкретни проекти. Оказа се, че парите са насочвани към съвсем други нужди, включително и по операцията в Северна Сирия. Това можеше предварително да се предвиди, защото едва 240 000 бежанци са в лагери, много от тях вече се връщат в Сирия, а всички останали до 3,5 млн са пръснати из страната. А ЕС потвърди и следващите 3 млрд евро. Известният учен и икономист Мурат Муратоглу се възмущава на твърденията, че са похарчени 35–40 млрд долара за сирийските бежанци. „Никакви пари не са израходвани за сирийците. Те са жестоко експлоатирани, наемат ги да работят за три гроша!”
Показателно е, че на срещата на НАТО в Брюксел Ердоган предложи да предостави щаба на турската армия в Истанбул за нуждите на новото командване на СВ на НАТО. Освен това, Анкара е готова да поеме командването на силите за бързо реагиране /VJTV/ през 2019 г. Неудобните въпроси като закупуване на руските системи С400 и други въпроси турската делегация умишлено премълчаваше.
Фокусирането върху трансформацията на системата на управление на Турция като че ли остави встрани въпроса за коалицията на Партията на справедливостта и развитието с една крайно дясна партия с неофашистки генезис /Националистическата народна партия MHP/, наследник на „Сивите вълци” и отражението на този факт върху контактите на международната сцена и водената политика на Анкара. Наблюдателите забелязаха обаче, че на срещата на НАТО в Брюксел канцлерът на Германия Ангела Меркел трябваше неохотно да се ръкува с най–високопоставения функционер на „Сивите вълци” в Европа Джевал Четин, който бе избран за депутат и бе член на турската делегация. Контраразузнаването на Германия класифицира организацията като екстремистка. Германският й клон разполага с широка мрежа с над 18000 членове, което е три пъти повече отколкото членовете на германската неофашистка NPD. Служител на германските специални служби предполага, че режимът на наблюдение над тези екстремистки организации може да бъде намален под политическия натиск на турската страна. В самата Турция много от членовете на MHP, на която се приписват редица политически убийства, се вляха в пооределите редици на полицията и армията след масовите чистки в тях. Те се изпращат на операции в Източна Турция срещу кюрдите, предвид на пословичната им омраза към тях и демонстрирани досега жестокости. Това ще води до по–нататъшно изостряне на ситуацията и международни реакции срещу репресиите.
MHP е силно евроскептична и ще се стреми да влияе върху политиката на Турция в тази насока. Тя е за едностранно прекъсване на преговорите за примане в ЕС. Блокирането на преговорите по Кипър е повече от сигурно. Онези, които биха възразили, че има само 49 места в парламента, трябва да знаят, че влиянието й в държавния апарат е непропорционално голямо, а апетитът за повече власт още повече. Освен това, ПСР дължи на нея изборната победа, MHP го съзнава и ще се опитва да я изнудва и налага политики. Още повече предвид опасенията в ПСР, че MHP може да привлече депутати от «Добрата партия” на Мерал Акшенер, която преди изборите всъщност се отцепи от нея. Вярно е, че Парламентът вече няма да има същата роля в новата управленска система, но за ПСР е важно да прибави към своите 295 гласа 49 на MHP за да има абсолютно мнозинсво в 600–местния Меджлис.
Погрешно би било да отписваме опозицията след тези недемократични избори, в резултат на които Ердоган макар и с малко успя да наложи новата форма на управление. Все пак опозицията заслужи уважение, защото за първи път след 2002 г. имаше шанс да промени съотношението на силите, въпреки беззаконието и репресиите. Западни наблюдатели също считат, че тя придоби самоувереност, което ще й трябва при следващи избори. Опозицията в лицето на Мухарем Индже и НРП трябва да бъде подкрепена от демократичните сили в Европа.
Очертаващият се финансов крах и вътрешнополитическа поляризация и радикализация в нашата съседка неизбежно ще имат последствия и за България.
При обезценяване на лирата, фалита на много фирми и обедняване на населението би било логично голяма част от заетите бежанци да се окажат отново на улицата и да решат да тръгнат към Европа. Част от българските изселници, които са предимно светски настроени и не гласуваха за Ердоган, при евентуално изостряне на вътрешнополитическата обстановка могат да потърсят обратния път към България. Активният стокообмен между нашите две страни неизбежно ще спадне. Интересни ще са коментарите след като и на българският премиер се наложи да се ръкува както Ангела Меркел с най–високопоставения функционер на „Сивите вълци” в Европа Джевал Четин, тъй като именно тази организация бе замесена в случая „Агджа”.
В дългосрочен план един авторитарен режим в криза винаги търси да изнесе проблемите си навън. Това означава евентуално задълбочаване на военни авантюри в Северна Сирия и Кюрдски Ирак или изостряне на военно–политическата ситуация в Егейско море.
Една критична политика срещу авторитарните и недемократични форми на управление в Турция и експанзионистична политика към Сирия и Балканите трябва да бъде задължителна за ЕС и в частност България, но и трезва оценка за ситуацията и шансовете да не се допусне, доколкото е възможно, дестабилизация на страната с непредвидими последствия.
